THE PLAYER

ГЛАВА 1.

Само дано не закъснея! - мислех си, докато влизах в огромното съоръжение, което представляваше МетЛайф Стейдиъм и показвах акредитационната си карта на охраната.
Стените, покрити с образите на настоящи и бивши играчи на футболния отбор Ню Йорк Пейтриътс, се размиваха покрай мен, докато тичах по дългия коридор към съблекалнята.
Това беше първата ми седмица като спортен репортер и трябваше да се докажа на всяка цена в тази доминирана от мъже професия.
Ник, моят оператор, ме очакваше пред вратата на съблекалнята.
- Хей, Аби! Къде е пожарът? - ухили се той, когато застанах до него останала без дъх.
- В мен... Цялата съм под пара... Не исках да закъснявам. - дишах на пресекулки. - Трябва да направя добро впечатление, знаеш. Господин Райли вече смята, че не заслужавам тази работа.
- Изобщо не го слушай. И без това никой не го прави.
- Лесно ти е да го кажеш.
- Аби, ще бъдеш страхотна. Само не се паникьосвай.
- Интервюто е особно важно. Това ще бъде първият мач на Хейдън Джеймс след травмата в коляното.
Хейдън Джеймс беше куотърбек на Ню Йорк Пейтриътс и една от звездите на този спорт.
- Още една причина да не се притесняваш. Очите и ушите на всички ще бъдат насочени към него и това, което той ще каже преди първия си мач след контузията.
Не можех да оспоря това. Където и да отидеше този мъж, медиите го следваха неотлъчно. Основно заради това, че беше арогантен шоумен, който винаги им даваше пикантни новини, с които да запълват страниците и предаванията си.
- Фактът, че всички се канят да го гледат, ме изнервя дори още повече. - измърморих под носа си.
Ник сви рамене.
- Може би си права. Джеймс може да се окаже не толкова сърдечен и благосклонен колкото другите играчи.
- Наистина? - ахнах. - Не харесва ли медиите? Мислех, че обожава камерите, виждайки как обича да фабрикува новини.
- Не точно медиите... - каза Ник, почесвайки се по врата. - Джеймс даде ясно да се разбере, че не иска жени в съблеклнята.
- Заради онази случка със Сюзан Морган отпреди няколко месеца ли?
Сюзан Морган, репортер от конкурентна телевизия и Хейдън бяха изпаднали в грозна разпра, когато тя го интервюира миналата година. Така и не разбрах точната причина.
- Да. Да се надяваме, че го е преодолял след почивката си. Кой знае?
Точно тогава вратите на съблекалнята се отвориха и първата група репортери излезе. Сред тях нямаше нито една жена.
- Изглежда, че е наш ред. - каза Ник и вдигна камерата на рамото си.
- Мисля, че ще повърна.
- Стига, Аби. Ще се справиш.
Поех си дълбоко въздух и последвах Ник вътре.
Съблекалнята беше огромна и просторна. Няколко играчи се разтягаха, загрявайки за редовната тренировка преди мача. Сякаш привлечени от магнит, очите ми попаднаха на звездата на деня, Хейдън Джеймс. Плъзнах поглед по торса му, през масивните рамене до изваяното му лице, което красеше стотици сутрешни вестници по павилионите на страната.
Уау... На терена изглеждаше заплашително, но на живо беше направо убийствен.
Очите му се срещнаха с моите и за миг всичко останало около мен се изпари. Той ме прониза с острия си поглед, прокара пръсти през косата си и въздъхна с явно раздразнение.
Проправяйки си път сред колеги и играчи, аз се отправих към Хейдън и протегнах ръка.
- Господин Джеймс, аз съм Аби Мадокс от новините на WMBC.
Той пое ръката ми и аз му дадох здраво ръкостискане. По лицето му се разнесе бавна закачлива усмивка.
- Здрасти, Аби.
Той ми намигна, а аз се ококорих от изненада. Думите на Ник от по-рано още бяха пресни в главата ми.
Дали звездата се опитваше да ме сваля? Да флиртува с мен само, за да докаже твърдението си, че жените нямат място в съблекалнята?
Разтърсих глава, събирайки мислите си. Нямаше да му се вържа на номерата.
- Имате ли нещо против да ви задам няколко въпроса?
- Защо иначе би била тук? - подсмихна се той.
Пренебрегнах сарказма му и помолих Ник да побърза с настройките на камерата.
- Значи WMBC? Ти си заместничката на Франк Дарси? - попита Хейдън, докато ме оглеждаше лениво от главата до петите.
- Да. Наясно съм, че това е много висока летва, но....
- Не, не. Този човек беше ужасен. Радвам се, че се пенсионира.
- О... Тогава ще се постарая да се справя по-добре.
- Ти си спомни името ми. Вече се справяш по-добре от него. - ухили се Хейдън.
Засмях се тихо, чувствайки се малко по-спокойна от преди. Дадох знак на Ник да включи камерата. Бях готова да започна традиционните за преди всеки мач интервюта.
- Господин Джеймс, връщате се в игра цели две седмици по-рано от очакваното.
- Какво мога да кажа? Възстановявам се бързо.
Той се усмихна самодоволно, а аз едва потиснах смеха си, знаейки, че тези негови думи ще обиколят света и ще бъдат чути от хиляди жени.
- Добре е да се знае. И така... Вълнувате ли се?
- Определено. Това място ми липсваше. Терена. Жените, които крещят името ми.
Поклатих глава. Славата, която се носеше на Хейдън като плейбой беше добре известна.
- Сигурна съм, че е така.
Преминах към по-безопасни въпроси, касаещи неговата тактика за предстоящия мач, а той ми даваше кратки и остроумни отговори. В края на интервюто отново подадох ръка на Хейдън.
- Успех в играта днес! Погледите на всички фенове ще са приковани във вас.
Той пое ръката ми и я стисна.
- Ти една от тях ли си? - подсмихна се куотърбекът и наклони глава в очакване на отговора ми. Но аз нямаше да му позволя да отбележи точка по този елементарен начин.
- Аз съм репортер, господин Джеймс. Трябва да съм безпристрастна. Затова нямам любимци.
След тази моя реплика, Ник спря да снима и погледна към камерата си.
- Добре. Мисля, че се получи.
С въздишка на облекчение се обърнах към Хейдън.
- Благодаря ви за интервюто. Оценявам факта, че не ме затруднихте по никакъв начин, въпреки че не харесвате жени в съблекалнята.
- Е, ти не си като повечето жени. Разбрах го само от едно ръкостискане.
С тези думи Хейдън излезе от съблекалнята, оставяйки ме напълно зашеметена.