THE PLAYER

ГЛАВА 1.

Само дано не закъснея! - мислех си, докато влизах в огромното съоръжение, което представляваше МетЛайф Стейдиъм и показвах акредитационната си карта на охраната.

Стените, покрити с образите на настоящи и бивши играчи на футболния отбор Ню Йорк Пейтриътс, се размиваха покрай мен, докато тичах по дългия коридор към съблекалнята.
Това беше първата ми седмица като спортен репортер и трябваше да се докажа на всяка цена в тази доминирана от мъже професия.

Ник, моят оператор, ме очакваше пред вратата на съблекалнята.

- Хей, Аби! Къде е пожарът? - ухили се той, когато застанах до него останала без дъх.

- В мен... Цялата съм под пара... Не исках да закъснявам. - дишах на пресекулки. - Трябва да направя добро впечатление, знаеш. Господин Райли вече смята, че не заслужавам тази работа.

- Изобщо не го слушай. И без това никой не го прави.

- Лесно ти е да го кажеш.

- Аби, ще бъдеш страхотна. Само не се паникьосвай.

- Интервюто е особно важно. Това ще бъде първият мач на Хейдън Джеймс след травмата в коляното.

Хейдън Джеймс беше куотърбек на Ню Йорк Пейтриътс и една от звездите на този спорт.

- Още една причина да не се притесняваш. Очите и ушите на всички ще бъдат насочени към него и това, което той ще каже преди първия си мач след контузията.

Не можех да оспоря това. Където и да отидеше този мъж, медиите го следваха неотлъчно. Основно заради това, че беше арогантен шоумен, който винаги им даваше пикантни новини, с които да запълват страниците и предаванията си.

- Фактът, че всички се канят да го гледат, ме изнервя дори още повече. - измърморих под носа си.

Ник сви рамене.

- Може би си права. Джеймс може да се окаже не толкова сърдечен и благосклонен колкото другите играчи.

- Наистина? - ахнах. - Не харесва ли медиите? Мислех, че обожава камерите, виждайки как обича да фабрикува новини.

- Не точно медиите... - каза Ник, почесвайки се по врата. - Джеймс даде ясно да се разбере, че не иска жени в съблеклнята.