THE PLAYER

ГЛАВА 22.

Разпънах шалтето си на пода в йога студиото и сложих ръце на хълбоците си.

- Искаш да се обзаложим, че можеш да ме накараш да ревнувам? Давай. - казах аз на подхилкващия се Хейдън.

Протегнах ръка и той я разклати с намигване.

- Нямам намерение да губя, Аби. Каква награда би искала, ако в мнооого краен случай ти спечелиш?
- Ще се задоволя и с един масаж. - отговорих.
- Окей. Но ти няма да се отървеш само с масаж, ако аз спечеля.
- Каквото и да е. - засмях се.
- Няма да казваш каквото и да е, когато вземеш пениса ми в ръката си.
- Разбира се. Но само да те информирам, че тази игра може да се играе и от двама.

Хейдън се огледа из помещението, пълно само с жени.

- Възнамеряваш да флиртуваш с някоя от жените тук? - повдигна учудено вежди. - Сигурен съм, че това е най-доброто състезание, което някога съм печелил, а дори още не сме започнали да играем.

Тъкмо бях на път да коригирам предположението му, когато бяхме прекъснати от рецепционистката.

- Алекс ще закъснее с 5 минути. - каза тя. - Ние обаче можем да се поразтегнем малко докато чакаме. Някой иска ли да бъде доброволец и да води загрявката на класа?

Ръката на Хейдън се изстреля нагоре по-бързо, отколкото на зубър в час по химия. Завъртях очи.

- О, само как ще загубиш. - подсмихнах се аз.
- Ти го казваш. Гледай сега.
- О, аз гледам.
- Господин Джеймс! Какво удоволствие! Дами, сред нас е не кой да е, а най-добрият играч на сезона в НФЛ, Хейдън Джеймс. - обяви жената на всеослушание. - Той ще ни покаже точно как се прави.

Жените се обърнаха и с влажни погледи наблюдаваха как той си проправя път към предната част на студиото. Хейдън вървеше самоуверено, докато не срещна развеселеният ми поглед. Тогава хвана долния ръб на тениската си и я издърпа над главата.

Сякаш в студиото закипя феромонова супа. - помислих си, опитвайки се да прикрия усмивката си.

Хейдън се протегна, а жените буквално го изпиваха с поглед. Той обаче имаше очи само за мен.

Трябваше да призная... Не ми харесваше начина, по който всички тези жени го гледаха. Но беше утешително да знам, че той не правеше нищо от това заради тях. Целта му беше да закача и провокира мен.