THE PLAYER

ГЛАВА 37.

След като Хейдън прехвърли топката в моето поле преди няколко дни, се видяхме два пъти. Той беше внимателен и приятелски настроен, но нищо повече.

Осъзнавах, че е крайно време да взема решение относно бъдещето. Дължах го както на него, така и на себе си.

И тъй като съществуваше само едно място, където можех да остана насаме с мислите си и да обмисля цялата ситуация, едва дочаках да стане събота и бързо се отправих натам.

Вечерта беше валяло и сега гробищата бяха покрити с пухкав бял сняг. Застанах пред гроба на бившия си годеник.

- Здравей, Голямо момче... Липсваш ми.

Сведох поглед надолу към мраморната плоча и си спомних изражението на Хейдън по време на службата за Роуз.

Спри да мислиш за него! - казах си. - Сега си тук с Крис.

Приклекнах и изтрих снега от буквите преди да поставя разкошния букет от бели лилии върху гроба.

- Но ти не си тук, нали? Вече те няма... Трябваше да подкрепям теб и отбора ти по време на Големия мач тази година, но...

Телефонът извибрира в джоба на якето ми. Изправих се и го извадих, виждайки че ме търси Джейн, майката на Крис.

- Здравейте, госпожо Елиът.
- Колко пъти трябва да ти казвам да ме наричаш Джейн, скъпа? - засмя се тя. - Благодаря ти, че днес занесе цветя на Крис от мое име.
- Разбира се, няма проблем. - казах, изтривайки една сълза, спуснала се по бузата ми.
- Как си?
- Справям се. Как са нещата в Атланта?
- Горещи. - засмя се Джейн в слушалката.
- Иска ми се да можех да кажа същото. Тук е студено и вали сняг.
- Как я карате с онзи красив куотърбек?
- Ъъъ... Знаеш за нас?
- Скъпа, това, че не съм ти свекърва, не означава, че не съм в крак с всичко, което се случва с теб.
- О... Просто не бях осъзнала, че е станало толкова голяма новина там долу, на юг.
- Стана новина насякъде. Е, добре ли вървят нещата помежду ви? Звучиш ми някак тъжна.
- Ние не сме заедно. Разделихме се.
- Какво? - ахна Джейн. - Но двамата изглеждахте толкова щастливи заедно на снимките, които видях. Начинът, по който ти го гледаше на тях, беше...
- Начинът, по който съм го гледала?
- Да... Със сигурност си помислих, че си влюбена в него. Ти гледаше този мъж по същия начин, по който гледаше Крис навремето. Бях обнадеждена.
- Но не се получи. - въздъхнах тежко и се загледах в един гарван, който кацна на близката алея.