THE PLAYER

ГЛАВА 21.

Изминаха няколко седмици и нещата постепенно започнаха да се нормализират. Хейдън се върна към обичайното си нахакано и арогантно поведение и двамата отново започнахме да прекарваме нощите си заедно.

Бях в банята му една сутрин и миех зъбите си, когато той застана зад мен.

- Защо не си в леглото, където ти е мястото? - попита ме с усмивка в огледалото.

Изплюх остатъка от пастата за зъби и му намигнах.

- Защото трябва да посетя фитнеса преди работа.
- Дай ми само 30 минути и ще ти спретна чудна тренировка. - ухили се и захапа ухото ми. - Обещавам да те изпотя и изморя също толкова добре.
- Знаеш ли... Мисля да се придържам към традиционната тренировка.
- Но тогава няма да имаш мен и незабравими голи, секси моменти. - нацупи се той.
- Можеш да дойдеш с мен във фитнеса. - предложих му.
- Хмм. - замисли се, все още колебаейки се.
- Знаеш какво казват за ендорфините след спорт, които водят до страхотен секс.
- Идвам.
- Добре. Вземи си душ, а аз ще се облека в тренировъчните си дрехи.
- Сложи нещо секси. - после се спря и поклати глава. - Има ли много мъже в залата?
- Не и в класа, който ние ще посетим.
- Добре тогава. Облечи нещо секси. - целуна ме леко по устните и застана под душа. - И не си мисли, че не виждам как ме оглеждаш, Мадокс.
- И какво от това?
- Аз не съм просто едно парче месо. - повдигнах едната си вежда и той се поправи. - Добре, де. Аз съм парче месо за теб. Само за теб!

Смеейки се, се върнах обратно в спалнята, за да се преоблека. Нахлузих тесен клин с ниска талия и секси спортен сутиен. Когато Хейдън излезе от банята ме огледа внимателно от глава до пети с влюбен поглед.

- Ако носиш това във фитнеса, може да започна да идвам по-често с теб. Сигурна ли си, че не искаш да си останем тук и да ти помогна да се измъкнеш от тези дрешки?
- Прекрати мръснишките мисли, Хейдън. Да вървим.

Днес времето беше сравнително приятно за разходка, студено, но поне не валеше. Решихме да отидем пеш до залата, защото се намираше само на няколко пресечки.

- Добре. Какви шибани момичешки простотии ще правим на това място? - питаше Хейдън почти през целия път.
- Едва ли са толкова момичешки.
- Не са онези Зумба лайна, нали? - намръщи се той.
- Извини ме... Но наистина бих искала да те видя да правиш тези неща, голямо момче.