THE PLAYER

ГЛАВА 4.

Бях на поредната понеделнишка оперативка и отново блуждаех някъде другаде.

- Пейтриътс обявиха нова пресконференция. Ще се състои във вторник сутринта от 10 часа. - съобщи господин Райли. - Мадокс! Готова ли си?

Седящият до мен колега ме срита по крака под масата, привличайки вниманието ми. Стреснато погледнах към шефа.

- Съжалявам. Може ли да повторите?

- Отново ли не внимаваш? - свъси вежди Райли.

- Аз... Мислех си въпроси за едно интервю.

- Разбира се, че си.

- За какво друго бих могла да мисля?

- Главата ти също трябва да присъства на тези срещи, не само тялото. - каза строго той. - Искам да бъдеш много добре подготвена. Историята може да се окаже грандиозна.

Той повтори отново информацията за пресконференцията и аз кимнах в знак, че съм разбрала.

- Веднага ще се регистрирам, сър.

- Добре. Сега, след като вече имаме цялото внимание на госпожица Мадокс, нека поговорим малко за Хейдън Джеймс. - О, боже! - Фил Стейпълтън иска да интервюира Джеймс в студиото на неговото седмично шоу. Изглежда ти вече си установила връзка с него.

- Ъхм... Не бих се изразила точно така. Какво ви кара да мислите, че съм?

- Видях го как ти подхвърля топка след тъчдауна по време на последния мач.

- А, това.

Не бих нарекла това връзка толкова, колкото опити от негова страна да ме накара да спя с него.

Райли махна пренебрежително с ръка и продължи.

- Покани го следващата седмица на интервю с Фил. Искам го в предаването 'Шестдесет минути със Стейпълтън'.

Стомахът ми се сви от нерви.

- Ъхм... Широко известен факт е, че Хейдън Джеймс не прави такива интервюта. Дори вестникарските статии са ограничени само до тези, в които той има последно одобрение на всяка дума.

- Казваш ми, че не можеш да се справиш с това ли, Аби? - погледна ме Райли и повдигна вежда многозначително. - Защото определено мога да намеря някой друг, който с удоволствие ще заеме мястото ти.