THE PLAYER

ГЛАВА 29.

Два дни по-късно двете с Пам придружихме Хейдън до църквата за погребението на Роуз. Беше същата малка църква, в която той ме заведе онази нощ преди толкова много време.

- Доста хора са се събрали. - прошепнах аз, оглеждайки препълнената църква.
- Роуз имаше тази дарба да въздейства на хората. Всички много я обичаха. - отговори Хейдън.

Стиснах леко ръката му.

- Вярвам го.

Той спря, когато стигнахме до пейката, отредена за семейството. Брук беше вече там и се взираше в ръката ми върху тази на Хейдън. Трябваше да си припомня, че Роуз беше нейна баба и тя също е наранена от загубата.

- Аби, мисля, че не съм те запознавал с Брук? Роуз беше нейна баба.

Брук погледна към Хейдън и потрепери. Очите ми срещнаха неговите и в тях прочетох няма молба да бъда мила с нея.

- Не, не си. Поне не все още. - отговорих сдържано. Реших да я поздравя и да се държа любезно с нея, заради него. - Брук, толкова много съжалявам за загубата ти.

Протегнах ръка и тя се поколеба за миг, преди да я приеме.

- Благодаря. Оценявам го.

Брук наведе глава и седна на пейката, преди да успея да я ангажирам в какъвто и да е разговор.

- Добре тогава. - свих рамене.

Хейдън уви ръка около талията ми и ме стисна леко, преди да промърмори в ухото ми:

- Благодаря ти, скъпа. Означава много за мен, че си така любезна. Особено след случката с банята.

Той ме стисна отново и ме пусна, правейки ни знак двете с Пам да заемем местата си. Приятелката ми се наведе към мен и ми прошепна:

- Аз не бих била толкова мила.
- Направих го заради Хейдън. За днес му стига толкова болка. Не се нуждае и от моята ревност.

Гласът ми беше толкова тих, че Пам едва ме чуваше, но Хейдън се наведе и ме погледна объркано.

- Всичко наред ли е?
- Ъхм... Да. Пам просто се оплакваше от бельото си.
- Ще си платиш за това по-късно. - изсъска в ухото ми най-добрата ми приятелка.

Думите ѝ прозвучаха като заплаха и аз се обърнах към нея с умоляващ поглед.

- Нека просто минем през това. Става ли?