THE PLAYER

ПРОЛОГ

За първи път срещнах Хейдън Джеймс в мъжката съблекалня на Ню Йорк Пейтриътс. Това беше първият ми репортаж като професионален спортен репортер. Интервютата вървяха като по ноти до момента, в който известният куотърбек реши да разголи всичко пред мен. И под всичко нямам предвид, че ми е казал някоя от тайните си. 

Не. Арогантният задник реши да свали кърпата си, точно когато зададох първия си въпрос. Пред камерата. В пряк национален ефир... 

И така, избраният за най-полезен играч на Супер Боул за годината бързо си намери ново хоби – да ме прецаква. Когато го отблъснах, той премина от желание да ме прецаква, към желание да спи с мен. 

Но аз не излизах с играчи. И не защото бях една от малкото жени, работещи в света на професионалния футбол. 

Бях излизала със спортисти и преди. 

Но Хейдън беше друг тип играч, такъв с какъвто не излизах. Знаете типа... Добре изглеждащ, силен, нахакан, винаги търсещ начин да те вкара в леглото си. 

Хейдън Джеймс определено беше най-добрият играч – както на терена, така и извън него.
Всяка жена мечтаеше за него и да бъде тази, която ще го промени. А истината беше тази, че всичко, от което се нуждаеше той е момиче, заради което си струва да се промени. 

Оказа се, че аз бях това момиче. 

Просто, нали? Но нека си го кажем честно. Не беше никак просто. Никога не е...

Знаех по-добре от всеки друг какво означава да обичаш някого, да бъдеш истински обичан от него и да изгубиш всичко за миг... завинаги. 

Искрите прелитаха между мен и Хейдън. В това нямаше никакво съмнение. Въпросът беше дали имах смелост да укротя този играч и да дам втори шанс на любовта.