THE PLAYER

ГЛАВА 11.

Сряда следобед дойде почти неусетно. До първата ми официална среща с Хейдън оставаха едва няколко часа. Стоях нервно в тоалетната до моя офис и се чудех какво да облека.

Радвам се, че сутринта успях да взема няколко възможни тоалета с мен. Окачих ги из цялото пространство и замислено ги съзерцавах. Все така не знаех какво да облека. Хейдън заслужаваше малко поощрение за цялото търпение, което прояви спрямо мен.

Погледът ми се спря на къса, прилепваща по тялото сребриста рокля без ръкави. Засмях се сама на себе си. Това трябваше да свърши работа.

След като се преоблякох и прибрах останалите дрехи в чантата, се върнах обратно в офиса си.

Подскочих от изненада, когато забелязах на бюрото си голяма кръгла, стъклена купа със синя Бета, която мърезеливо плуваше във водата. Това определено го нямаше, когато излизах. Под ръба на купата имаше затисната картичка и побързах да я прочета.

'Нарекох го Хейдън. Моля, пак заповядай!'

За мъж, който твърдеше, че жените в действителност не искат цветя и глупави жестове, той наистина полагаше неимоверни усилия.

Взех телефона си и написах бързо съобщение до Хейдън.

- Хей... Кой можеше да предположи, че си толкова сладък?

Отговорът му не закъсня.

- Харесва ли ти?
- Да. Много е симпатичен. Ще се видим довечера.

Прибрах картичката в дамската си чанта и отворих екрана на лаптопа. Опитах се да работя, но бях разсеяна. Мислите за полуголия Хейдън заемаха цялото ми мозъчно пространство. Трябваше да се концентрирам и да свърша набелязаните си задачи, иначе никога нямаше да се измъкна навреме оттук.

Силно почукване по отворената врата ме стресна и накара да подскоча на стола с лек писък.

- Извинявай, не исках да те изплаша. - каза Джейк, влизайки в кабинета ми. - Помислих, че си ме видяла.
- Здравей, Джейк. Предполагам, че съм се отнесла в работата.

Лъжкиня!

- Минавах по коридора и просто реших да ти кажа здрасти и да видя как си.
- Добре съм. Заета. Съжалявам, че не ти се обадих. Графикът ми е претрупан.