THE PLAYER

ГЛАВА 8.

Хейдън отметна кичур коса от лицето ми и го затъкна зад ухото ми. Ръката му нежно погали бузата ми, преди да обхване брадичката ми. Той повдигна леко главата ми, за да го погледна в очите.

- Какво трябва да направя, за да те имам под себе си, Аби?

Преглътнах тежко. Този път не ме дразнеше, за да привлече вниманието ми. Трябваше да бъда честна с него.

- Хейдън, имаш прекалено високо мнение за себе си и си доста директен. Въпреки това, аз те харесвам. Наистина се наслаждавам на времето, прекарано с теб. Просто... просто аз не търся физическа връзка. Имам нужда от повече от това.
- Като например?
- Не знам. Да се срещам с някого. Да излизаме заедно. Трябва да прекарвам време с него и то не само в леглото му. Просто... аз съм такава.

Последва дълго мълчание от страна на Хейдън, преди да кимне.

- Ще се видим в събота за интервюто?
- Да.

Качих се в колата си и потеглих, чувствайки се така сякаш бях оставила малко парче от сърцето си.

***************

Два дни по-късно бяхме на бар с Пам, която настояваше да си направим женска вечер и буквално ме завлече насила там. Все още не можех да изкарам Хейдън от ума си.

- Ох, този е сладък. - каза Пам и аз погледнах към мястото, където тя посочи с глава. Човекът видя, че го гледаме и вдигна чаша към нас преди да отпие от питието си.
- Може ли да не правим това?
- Какво? Този тип е сладък. - възпротиви се Пам. - Но си права. Не е Хейдън Джеймс.
- Пам...Това твоето прилича на обсебване.
- За първи път поглеждам към него.
- Не говоря за онзи тип! Говоря за натрапчивата ти мания към Хейдън.
- Изобщо не съм вманиачена. - каза тя, а аз поклатих глава скептично. - А какво ще кажеш за онзи там?

Обърнах се и почти подскочих от изненада.

- Мисля, че ще пасувам. Прилича ми на Ханибал Лектър.
- Сигурна съм, че с удоволствие ще ти помогне да прекратиш глупавото си въздържание... Преди да те изяде.
- Не е като да нямам опции. Джейк Лангли ми изпрати съобщение днес.
- О, да... Джейк. Съгласи ли се да излезеш с него? - поинтересува се приятелката ми.
- Ъхм... не съм сигурна какво изпитвам към него.
- Е, няма как да разбереш, преди да излезеш с него.
- Така е. Но добра идея ли е всъщност да излизам с шефа на моя шеф?
- Да не би просто да си търсиш извинения, защото си хлътнала до уши по Хейдън?
- Не... съм сигурна.
- Трябва да предприемеш нещо и да пишеш на Джейк още сега. Аз ще почакам. - премигнах срещу нея глуповато. - Какво? Щом не държиш на Хейдън, тогава нищо не те спира, нали?
- Добре. Ще му пиша.
- Чакам.