ГЛАВА 14.

1.9K 169 8
                                    


Докато Хейдън го нямаше седнах да поработя малко върху проучванията си за мача в неделя. Погълната от работа, не усетих как бяха изминали няколко часа. Когато приключих, разтърках очи и се протегнах. Бях изморена, но доволна от свършеното. Затворих лаптопа и се отправих към банята за бърз душ.

Тъкмо изплаквах балсама от косата си, когато Хейдън влетя вътре.

- По дяволите, пропуснах най-интересната част от деня.
- Хей... И ти ми липсваше. - казах му с усмивка.
- Мисля, че ти ми липсваше повече.
- Хмм, спорно. Как мина срещата?
- Не толкова добре, колкото гледката на мокрото ти голо тяло.
- С ласкателство се стига надалеч. - засмях се отново.
- Само искам да отбележа,че в апартамента ми имаше джакузи.
- Можеше да си останеш в него. - подразних го.
- Повтарям, не и без теб.
- Подай ми хавлията, шампионе.

Той ми подаде кърпата и аз я хванах точно преди да го целуна.

- Благодаря ти.

По-късно същата нощ двамата лежахме в леглото, загледани в тавана и си задавахме въпроси. Моите бяха сериозни, неговите - не чак толкова.

- Ако можеше да бъдеш един вид сладолед, какъв би била? - гласеше един от странните му въпроси.
- Хм... да видим... - замислих се. - Може би страчатела.
- Не бих те определил на това.
- Но защо? Аз съм малко сметанова, малко шоколадова и много удовлетворяваща.
- О, определено си такава. А ако можеше да интервюираш само един човек, независимо дали жив или мъртъв, кой би бил той?

Дори не се замислих за отговора, той моментално изхвърча от устата ми.

- Крис Елиът.
- Защо ми е познато това име?
- Беше в драфта една година след теб. Избраха го на втория кръг. Кикър.

Хейдън се обърна на една страна, за да ме погледне.

- Трябва ли да ревнувам?
- Ъм... Не мисля.
- Но не си сигурна? - надигна се на лакът. - Бебче, аз съм достатъчно мъж, за да си призная, че сега съм малко притеснен.

Преглътнах трудно горчивата буца, която се образува в гърлото ми. Тези думи така и не станаха по-лесни за произнасяне с времето.

- Няма значение. Той е мъртъв.
- О, ела тук. - явно усетил тъгата в гласа ми, Хейдън ме привлече в обятията си, обграждайки ме с топлина. - Говори ли ти се за това?
- Не.

THE PLAYERHikayelerin yaşadığı yer. Şimdi keşfedin