THE PLAYER

ГЛАВА 19.

Обърнах се с лице към Хейдън.

- Какво каза?
- Мога ли да прекарам нощта с теб?
- Ти сериозно ли?

Той погледна встрани, за да прикрие уязвимостта си.

- Проблем ли е?
- Не, изобщо не е проблем. Ще се радвам да останеш тук за през нощта.
- Чудесно. Защото мястото, където най-много искам да бъда е точно тук.

Хейдън се наведе и ме целуна.

- Бих могла да свикна с този вид 'добре дошла у дома'. - засмях се.
- Това е хубаво, скъпа. Защото изхвърлих вибратора, който седеше в най-долното ти чекмедже. - замръзнах на място и го изгледах шокирана. Не знаех дали се шегува или не. - Спокойно, отпусни се. Шегувам се... Но е добре да знам, че там има такъв. Някой ден с удоволствие бих го използвал на теб.
- Имаш толкова ограничено мислене. Все в една и съща посока. - казах хем шеговито, хем сериозно.
- Така е. Всичко за котенцето на Аби. Всичко! През цялото време.

Засмях се и се обърнах отново с гръб към него. Хейдън се приближи и уви ръката си около талията ми. Хвърлих му силно изненадан поглед през рамо. Не ми приличаше на мъж, който си пада по този вид гушкане.

- Поза лъжички? Наистина ли?
- Да. Харесва ми да бъда голямата лъжица.

Можеше ли този мъж да бъде по-сладък, отколкото в този момент? Той беше такова противоречие. Едновременно перверзник и неустоим сладур.

Завъртях леко дупето си срещу него.

- Кой знае, че Хейдън Джеймс си пада по лъжичките?
- Само ти, скъпа. Но не се изненадвай, ако по-късно се събудиш от вилицата ми. Все още има едно съблазнително дупе, което смятам да взема. Далеч не съм приключил още с теб.

Поех си дълбоко въздух и се усмихнах.

- И аз не съм свършила още с теб.

Той зарови нос във врата ми.

- О, така ли? Разкажи ми.
- Ами ако плановете ми за теб не са толкова мръсни, колкото твоите?

Той отмести косата ми настрани и ме целуна нежно по слепоочието.

- Стига да мислиш за мен, няма значение какво е. Радвам се, че съм в мислите ти, Аби.
- Мисля, че бих искала да те гушкам повече от само една нощ. - прошепнах.
- Мисля, че мога да го уредя. - засмя се той.