THE PLAYER

ГЛАВА 26.

Бях в хотелската си стая в Маями, Флорида, когато Хейдън ми се обади доста след полунощ. Звучеше така, все едно плаче...

- Хейдън? Всичко наред ли е?
- Твърде е късно, нали? Събудих те.
- Хм... Не. Не си ме събудил.
- Лъжкиня. Все още звучиш сънена. Извинявай, ще те оставя да спиш...
- Не. Радвам се, че се обади. Липсваш ми.
- Не трябваше да се обаждам толкова късно. Ще ти звънна сутринта.
- Не! - извиках в слушалката, за да привлека вниманието му. - Говори с мен. Какво е станало?
- Когато кацнах, си преслушах съобщенията. Имах обаждане от Имението Бродхолоу. Откарали са Роуз в болница.

Гласът му се пропука и го почувствах като изстрел в сърцето си. Роуз беше толкова важна за Хейдън. Сигурно беше страшно болезнено за него.

- О, скъпи. Толкова съжалявам. Какво се случи?
- Докторите още не са съвсем сигурни. Цял ден е била дезориентирана и не на себе си. След това полегнала да си почине и така и не се събудила.
- О Боже! Къде си в момента?
- В такси на път за болницата. Откарали са я в „Свети Лука".
- Дръж се, скъпи.

Можех да чуя как дава заповеди на шофьора. Нивото на стрес и страх в гласа му бяха извън всякакви класации.

- Ще сляза и ще извървя оставащите пресечки пеш. Как може да има такъв трафик в два след полунощ? Отбий! Ще сляза тук.

Чух затварянето на вратата, когато той слезе от таксито.

- Аби? Още ли си тук?
- Да, тук съм. Ще взема първият възможен полет на сутринта.
- Имаш да правиш репортаж. Шибаният ти шеф вече ти е вдигнал мерника заради мен. Остани. Аз дори все още не знам какво се случва.
- Добре, но ми обещай, че ще се обадиш веднага щом разбереш нещо, окей?
- Отивай да спиш. Ще ти изпратя съобщение, когато науча повече.
- Моля те.
- Да, добре. Трябва да бягам. Болницата е само на една пресечка. Вероятно трябва да се обадя на Брук и да я уведомя какво става.
- Хейдън... Всичко ще се оправи.
- Надявам се.

Връзката прекъсна и аз останах да седя на леглото като зашеметена. Мразех факта, че той е толкова далеч от мен. Исках да съм там, до него, за да го утеша. Да, беше егоистично от моя страна, но исках да бъда единственият човек, който го утешава.