THE PLAYER

ГЛАВА 17.

След като цял ден не бях чувала Хейдън, го открих да седи на тъмно в хотелската ми стая.

- Къде беше цял ден?

Беше ужасно пиян и силно завалваше думите, въпреки това успя да предизвика гнева ми.

- Аз ли къде съм била? - попитах го сърдито. - Ти си този, който липсва цял ден. Какво прави през цялото това време?

Той разклати чашата в ръката си, пълна с бистра прозрачна течност. Отговорът му беше повече от красноречив.

- Доказвах, че всички са прави. - изпи остатъка от питието си на екс и се протегна към бутилката. - Искаш ли и ти?
- Мисля, че си пил достатъчно.
- Дори не съм близко до достатъчно.
- О, скъпи. - седнах на ръба на леглото срещу него. - Можеш ли да обжалваш отстраняването си?
- Няма да го обжалвам.

Той се облегна назад в креслото и се взря в питието си. Изглеждаше напълно сломен и нещастен. Преместих се, за да седна на страничната облегалка по-близо до него, но той ме издърпа в скута си.

- Разбирам. - казах тихо и погалих бузата му с длан. Брадата му беше набола и леко боцкаше. - Не искаш да изваждаш миналото си наяве.
- Не искам. След като ме избраха в драфта на НФЛ, реших да продължа с живота си. И следвах плана си неотлъчно до мига, в който Брук не се появи отново в него. Тогава загубих фокус над нещата, катастрофирах и спрях да ходя на тренировки.

Пръстите ми се плъзнаха в косата му, докато го целувах леко по челото.

- Не е нужно да се оправдаваш пред мен.
- Знам, Аби. Просто цялото ми представяне тогава се преобърна с главата надолу и бях изгонен от отбора. Не искам всичко това да се повтори отново заради Брук.
- Разбирам.
- Така ли?
- Да. Знаеш ли... след като Крис умря, не можех да го пусна. Просто не можех... Затворих се в себе си и се вкопчих в спомените за него. Оценките ми паднаха, спрях да ходя на лекции. Наложи се да прекъсна за един семестър. С времето стана малко по-лесно, но беше необходимо само мъничко напомняне за него, за да рухна пак.
- Разбирам, че е бил важен за теб, но защо ми казваш това?
- Защото... И двамата имаме минало, което е болезнено. С Крис се сгодихме веднага след гимназията.
- Омъжи ли се за него?

Затворих очи и поклатих глава, опитвайки се да възпра сълзите.

- Той искаше да се оженим незабавно, но аз предпочетох да изчакаме докато мине драфта и аз завърша. Вместо сватба, правихме погребение... Той загина в катастрофа с ATV.