THE PLAYER

ГЛАВА 2.

Намирах се в съблекалнята на футболния отбор Ню Йорк Пейтриътс след разгромната им домакинска победа и се взирах в Хейдън Джеймс с отворена уста.
- Имаш ли планове за вечерта, Аби?
- О, Боже... Всички репортери ли каниш на среща?
- Само тези, които приличат на теб.
- Онова, което направи преди малко, беше доста грубо от твоя страна. Буквално стоеше чисто гол пред мен, а дори не ми се извини.
- Тъкмо няма да си изненадана на срещата ни. - Хейдън се ухили, а аз завъртях очи. - Е, какво ще кажеш? Ще ми дадеш ли номера си?
Господи! Знаех, че е играч, но нямах представа до каква степен.
- Разбира се. 893-6721. - без колебание казах първите цифри, които ми хрумнаха. До мен Ник се подхилваше тихо.
- Хм. Не очаквах да се предадеш толкова бързо. - само свих рамене и напуснах съблекалнята под звуците на кикот и откъслечни фрази. - Обзалагам се, че ще ме сънуваш тази вечер! - подвикна Хейдън след мен.

***************

На следващата вечер бях у дома с Пам и се приготвях, за да отидем на Бакстър Боул. Това беше ежегодна благотворителна гала, организирана от отбора на Пейтриътс в чест на техен покоен играч.
- Какво ще облечеш? - попита Пам, докато разглеждаше дрехите ми в дрешника. - Трябва да е нещо секси в случай, че Хейдън Джеймс е там тази вечер.
- И защо трябва да изглеждам секси за него?
- Защото явно си привлякла вниманието му и той очевидно има нещо за теб.
- И дума ли не чу от това, което ти разказвах досега? - попитах я сърдито.
- Чух те! Той е идиот. Показал ти е пениса си и дори не се е извинил. И тогава е имал наглостта да те покани на среща. - тя изрецитира онова, което ѝ бях казала, имитирайки ме не особено сполучливо.
- И ми каза, че се обзалага, че ще го сънувам.
- И сънува ли го?
- Не! - побързах да отговоря.
- Лъжкиня!
- Бих могла да ти казвам истината...
- Да, но не го правиш. Е? Сънува ли го? - приятелката ми настояваше на своето.
- Ъхм, да... Сънувах го. - признах си най-накрая. - Но само защото той ме издразни ужасно много.
- Разбира се... - след кратко мълчание, тя продължи, гледайки ме с любопитство. - Няма ли да ми дадеш повече подробности?
- Не и в този живот! Но ще ти кажа само, че Хейдън Джеймс от съня ми беше доста, доста горещ.
- Знаех си! - извика тя и потри ръце.
- Това няма никакво значение. Този мъж е арогантен и вулгарен.
- Звучи така сякаш е точно твой тип. - ухили се Пам.
- Тъжно, нали? - това беше истина. Напоследък излизах само с идиоти. Затова си бях наложила това въздържание. - Помниш ли онзи кретен, който открадна всичкото ми бельо? - тя кимна. - Защо продължавам да излизам със загубеняци?
- Защото не даваш абсолютно никакъв шанс на никого след Крис. - думите на Пам попаднаха точно в целта.
Затворих очи при споменаването на името на дългогодишната ми любов. Бяхме заедно още от гимназията, но за съжаление той почина малко преди сватбата ни.
- Скъпа, Крис го няма вече. Трябва да го пуснеш и да продължиш напред. - нежно каза приятелката ми, слагайки ръка на гърба ми.
- Не е толкова лесно.
- Знам, но трябва да опиташ. За твое собствено добро.
- Права си. След като приключа с това прочистване ще излизам само с мъже, които са мили, възпитани и надеждни.
- С удоволствие ще те запозная с най-добрия приятел на баща ми, Джордж. Съпругата му го изостави заради 45-годишния си инструктор по танци.
- Много смешно, Пам.
- Ама какво? Той е много възпитан, мил и... Какво беше третото? А, да... надежден. - изгледах я предупредително, за да спре да ми се подиграва. - Кълна се!
- Ще имам предвид Джордж, когато му дойде времето. - засмях се.
- Хубаво. Сега избери най-накрая какво ще облечеш и да вървим.
Погледнах към роклите си в гардероба. Дори и да не бях готова за среща все още, това си оставаше важно благотворително събитие и аз трябваше да изглеждам добре. Щяха да присъстват много уважавани и влиятелни хора от света на бизнеса и спорта. Включително Хейдън, не че исках да се срещам с него...
Облякох стилна, дълга до земята сатенена рокля без презрамки, с цепка по цялата дължина на дясното ми бедро.
- Какво мислиш? - завъртях се пред Пам, за да ме огледа от всички страни.
- Мисля, че изглеждаш разбиващо. Хейдън непременно ще си поиска парченце.
Прехапах устна и се огледах в огледалото. Памела беше права. Наистина изглеждах добре.
- Не се опитвам да впечатля Хейдън Джеймс!
- Устата ти казва едно, но сладкото ти изчервяване говори друго.
- Както и да е. Хайде да тръгваме преди да сме закъснели.

Тридесет минути по-късно бяхме на мястото, където се провеждаше Бакстър Боул и влязохме в залата. Около нашата маса вече се бяха настанили няколко човека, включително Джейк Лангли, внук на собственика на телевизията, в която работех.
Очите ми като привлечени с магнит се спряха на тези на Хейдън в другата част на залата. Бързо отвърнах поглед и заех мястото си до Джейк.
- Аби Мадокс нали? - попита ме той.
- Точно така.
Прекарахме следващите няколко часа в приятен разговор и опознаване един на друг. Бащата на Джейк, също като моя, е бил куотърбек.
- Четох, че си посещавал Станфорд. Как ти се стори? - попитах го аз.
- Хареса ми. Това бяха най-хубавите години... А ти къде си учила?
- И аз в Станфорд. - засмях се. - Кой би могъл да предположи, че ще имаме толкова общи неща?
- Да си призная честно, аз. Бях във възторг, когато разбрах, че ще седиш до мен.
Джейк вдигна длан за пет. Пляснахме ръце и се засмяхме. Главата на Хейдън мигновено се извъртя към нас. Очите му се присвиха, докато гледаше кръвнишки към Джейк.
Зачудих се какъв му е проблемът. Нима ревнуваше?
Разклатих глава, за да прогоня тези абсурдни мисли и насочих вниманието си към мъжа, който седеше до мен.
- Кажи ми, някога искало ли ти се е да се занимаваш със спорт?
- Спортувах в училище, докато не скъсах предна кръстна връзка. И спортът за мен приключи. - отговори ми Джейк.
- Трябва да е било ужасно.
- В началото ми се струваше, че е настъпил краят на света. Но сега съм щастлив с това, което правя.
- Хубаво е да обичаш работата си. - съгласих се. - Заради контузията ли се насочи към журналистиката?
- Не знам. Предполагам, че винаги съм си бил любознателен.
- Имаш ли някакви интервюта, планирани през този сезон? Бих се радвала да те видя как снимаш и да се уча от теб. Твоите интервюта винаги протичат лежерно, като обикновен непринуден разговор и това много ми харесва.
- Благодаря ти. Не съм планувал нищо за този сезон, но ти току що ми даде причина да променя това.
- Добре, защото наистина ми се иска да те видя под пара. - ъгълчето на устата му се повдигна леко и аз осъзнах какво бях казала. - О... Имам предвид в работата.
Той се засмя.
- Сега е твой ред. Спортувала ли си в колежа?
- О, нищо сериозно. Просто една допълнителна активност за поддържане на формата. Винаги съм се интересувала повече от статистиката, отколкото от играта.
- Очарователна си, Аби!
- Благодаря!
Джейк се изправи, огледа се наоколо и ми подаде ръка.
- Искаш ли да танцуваме?
- С удоволствие.
Пристъпихме към дансинга. Звучеше бавна, чувствена музика и Джейк ме придърпа по-близо към себе си, при което леко залитнах.
- Май не трябваше да пия последната чаша вино. - засмях се.
- Нямам нищо против. Това ми дава основание да те държа по-здраво и по-близо.
- Обикновено не съм такава. Движенията ми са по-плавни...
- Мисля, че се справяш чудесно.
- Преувеличаваш. - засмях се отново.
След края на танца Джейк ме изведе от залата и поведе към бара. Ръката му все още беше обвита около талията ми.
- Мога ли да ви прекъсна?
Обърнах глава, за да видя как Хейдън Джеймс ми подава ръка.
- Моля? - попитах неразбиращо.
- Попитах дали мога да ви прекъсна. Като, мога ли да поговоря с теб?
- Не виждаш ли, че съм заета?
- Не ми изглеждаш заета.
Кимнах с глава към Джейк, на чието лице беше изписано любопитство, но Хейдън така и не си направи труд да проследи жеста ми или да схване намека.
- Май монополизирах цялото ти време, Аби. - каза Джейк. - Ще наваксаме по-късно.
- Съжалявам за това, Джейк. Ще се видим на масата.
- Благодаря ти за танца.
- Удоволствието беше изцяло мое.
Едва дочакал Джейк да си тръгне, Хейдън ме дръпна настрани и ми намигна флиртуващо.
- Да нямаш нещо в окото си? - попитах го иронично.
- Радвам се да те видя отново, Аби.
- Хм... Радвам се да те видя с дрехи, Хейдън.
- Предпочиташ ме без, нали? - подсмихна се той.
- Какво ще кажеш да се разкараш?
- Голотата се случва понякога, когато се мотаеш в мъжката съблекалня, Аби.
Завъртях очи, а Хейдън пристъпи крачка назад, за да ме огледа цялата отгоре до долу.
- Изглеждаш феноменално, между другото. - каза той с очевидно възхищение.
- О... благодаря.
- Сатенът ти подхожда... Мислеше ли си за мен, докато избираше тази рокля?
- Да бе! Ще ти се! - изсмях се нервно, след което добавих: - Не.
- Няма проблем. Ще си мислиш за мен докато я сваляш довечера.
- Само в мечтите ти, Джеймс.
Изплъзнах се от него и тръгнах към залата. Музиката се промени отново в бавен ритъм и ръката на Хейдън се уви около талията ми. Той ме придърпа към себе си и дланите ми се опряха върху твърдите мускули на гърдите му.
- Може ли един танц?
- Но...
- Хайде де. Аз съм добър танцьор.
Той поклащаше бавно тялото си и аз усещах как мускулите ми постепенно се отпускат в неговата прегръдка.
От един танц нямаше да ми стане нищо.
- Добре, макар разумът ми да казва друго.
- Харесва ми, когато си така благосклонна и съгласяваща се.
- Недей да свикваш. - засмях се.
Той ме издърпа на дансинга и ръцете му бавно се плъзнаха по гърба ми, настанявайки се удобно на извивката на гръбнака ми.
- Внимавай с ръцете, Джеймс!
- Мисля, че това е първият път, когато получавам оплакване от ръцете ми. - ухили се Хейдън.
- Това не знам, но със сигурност мога да кажа, че егото ти е огромно.
Той пусна за миг едната ми ръка и ме завъртя леко, след което отново ме привлече близо до себе си.
- Това не е единственото нещо, което ми е огромно, Аби. Както вече сама се увери.
Беше невъзможно да спра изчервяването, което бързо покри бузите ми.
- Иска ми се да спреш да повдигаш този въпрос непрекъснато.
Хейдън ме издърпа встрани от дансинга, преди най-накрая да ме пусне. Той облегна ръце на стената зад мен, хващайки ме в капан помежду им.
- Виждаш ли се с някого?
- Това изобщо не е твоя работа! - гласът ми беше писклив от изненадващия въпрос.
- Правя го моя работа. Затова попитах.
- Е, аз нямам никакъв интерес да бъда твоята... - започнах гневно, но мигом спрях, когато той се притисна плътно до мен.
- Искаш ли да вечеряме довечера?
- Току-що ядохме.
- Тогава десерт? На моето място? - намигна ми.
- Да не си си ударил лошо главата на мача снощи?
- На диета, а? - ухили се широко Хейдън.
- Изглеждам ли ти така сякаш имам нужда от диета?
Очите му започнаха да бродят по тялото ми и той си пое дълбоко въздух.
- Не, Аби. Определено нямаш нужда.
- Тогава схвани намека най-накрая.
Гласът на говорителя прозвуча по колоните, молейки всички да заемат местата си за предстоящия търг. Ръката на Хейдън се уви около лакътя ми, докато си проправяхме път към масата ми.
- Бъди внимателна с Лангли. - каза в ухото ми. - Срещал съм го няколко пъти, докато правеше интервюта на терен. Той е глупак.
- Не звучи ли това малко странно, казано от теб?
- Аз не се преструвам, Аби. Това съм, което виждаш. Той не е.
- Аха. Ще го запомня. - казах му саркастично. - Добре. Сега вече може да ме пуснеш. Довиждане!
- Ще ти липсвам ли?
- Иска ми се да кажа да, но мразя да лъжа.
Обърнах се към моята маса и видях, че Джейк ме чака.
- Хей, ти се върна! Пазех ти мястото. - той стана от стола си, усмихвайки се и ми помогна да се настаня.
Защо това не е типът момчета, с които обикновено излизам? - помислих си с тъга.