THE PLAYER

ГЛАВА 2.

Намирах се в съблекалнята на футболния отбор Ню Йорк Пейтриътс след разгромната им домакинска победа и се взирах в Хейдън Джеймс с отворена уста.

- Имаш ли планове за вечерта, Аби?

- О, Боже... Всички репортери ли каниш на среща?

- Само тези, които приличат на теб.

- Онова, което направи преди малко, беше доста грубо от твоя страна. Буквално стоеше чисто гол пред мен, а дори не ми се извини.

- Тъкмо няма да си изненадана на срещата ни. - Хейдън се ухили, а аз завъртях очи. - Е, какво ще кажеш? Ще ми дадеш ли номера си?

Господи! Знаех, че е играч, но нямах представа до каква степен.

- Разбира се. 893-6721. - без колебание казах първите цифри, които ми хрумнаха. До мен Ник се подхилваше тихо.

- Хм. Не очаквах да се предадеш толкова бързо. - само свих рамене и напуснах съблекалнята под звуците на кикот и откъслечни фрази. - Обзалагам се, че ще ме сънуваш тази вечер! - подвикна Хейдън след мен.

***************

На следващата вечер бях у дома с Пам и се приготвях, за да отидем на Бакстър Боул. Това беше ежегодна благотворителна гала, организирана от отбора на Пейтриътс в чест на техен покоен играч.

- Какво ще облечеш? - попита Пам, докато разглеждаше дрехите ми в дрешника. - Трябва да е нещо секси в случай, че Хейдън Джеймс е там тази вечер.

- И защо трябва да изглеждам секси за него?

- Защото явно си привлякла вниманието му и той очевидно има нещо за теб.

- И дума ли не чу от това, което ти разказвах досега? - попитах я сърдито.

- Чух те! Той е идиот. Показал ти е пениса си и дори не се е извинил. И тогава е имал наглостта да те покани на среща. - тя изрецитира онова, което ѝ бях казала, имитирайки ме не особено сполучливо.

- И ми каза, че се обзалага, че ще го сънувам.

- И сънува ли го?

- Не! - побързах да отговоря.

- Лъжкиня!

- Бих могла да казвам истината...