THE PLAYER

ГЛАВА 24.

Пияният Хейдън гледаше с надежда между мен и вратата на банята.

- Душ с мен? Не бих имал нищо против да остана гол с теб.
- Обзалагам се, че не би имал нищо против, но някой трябва да отвори вратата, когато вечерята ни пристигне.
- Добре. Обещавам да не се докосвам, докато съм там. - самодоволна усмивка се появи на устните му. - Ще запазя всичко за теб, след като изляза.
- Толкова си щедър. - разсмях се от сърце.

Хейдън се изпъчи и тръгна към банята с нестабилна походка.

- Такъв съм наистина, нали?
- Да. Използвай стената за опора, моля те.

Върнах се в дневната да изчакам храната да пристигне. Тъкмо подреждах масата, когато Хейдън се появи, носейки само кърпа, увита ниско на хълбоците му. Изглеждаше трезвен и сериозен. Нямаше и следа от предишното му весело настроение.

- Храната е тук! - казах му.

Той се настани на стола и започна да рови в чинията си. Този мач вече го бяхме играли. Знаех, че нещо не е наред. Поех си дълбоко въздух и реших да стрелям директно.

- И така. Относно този пиянски гуляй тази вечер... Лош ден ли имаше?
- Горе-долу.

Той сви рамене и набоде късче месо на вилицата си. Лапна го и започна да дъвчи бавно, замислено... отнесено. Притеснението нарасна в гърдите ми. Хейдън беше затворен и вглъбен в себе си. Никога не е бил такъв с мен досега. Дали имаше нещо общо с Брук?

- Хейдън, кажи ми какво те тревожи.
- Роуз имаше посетител, когато отидох да я видя тази сутрин.
- О! Кой беше? - попитах уж небрежно, но сърцето ми се беше свило.
- Брук. - казаното ме удариха силно в стомаха, макар да очаквах отговора. - Тя смята, че може просто ей така да се върне в живота ни и всичко ще бъде наред.
- Скарахте ли се?
- Не. Просто имаме много лоши спомени помежду ни. - звучеше тъжен и наранен.
- Скъпи, знаеш, че винаги съм тук, ако решиш да говориш за това.

Хейдън най-накрая вдигна погледа си от чинията. Изражението му беше празно, но очите му изглеждаха мрачни.

- Сигурен съм, че не искаш да слушаш за бившата ми.

Захапах долната си устна за миг, преди да отговоря: