THE PLAYER

ГЛАВА 6.

Взирах се в огромния букет рози в ръцете на най-добрата ми приятелка.

Нима Хейдън ми беше изпратил цветя?!

- Предполгам, че си му пуснала снощи. - каза Памела с дяволита усмивка.

- Не, не съм... - отговорих все още силно учудена за букета. Хейдън доста красноречиво беше дал да се разбере, че не си пада по цветя и сладникави жестове.

- Какво? - ахна Пам, а въпросът ѝ излезе като писък.

- Мисля, че ти си по-развълнувана от това, отколкото аз. - засмях се.

Тя взе малката картичка, прикрепена към букета и прочете надписа на плика.

- Цветарски магазин 'Еуфлория'. Доставиха ги малко преди ти да влезеш.

- Трябва да отида до тоалетната. Чувствай се като у дома си. - казах. - О, чакай, ти вече го правиш!

- Ха-ха! Много смешно.

Отидох до тоалетната, а когато се върнах, Памела говореше по телефона... По моя телефон.

- Ето я, тъкмо влиза. - каза тя на човека отсреща. - Между другото цветята са прекрасни.

- Пам! - извиках ѝ сърдито. - Боже, защо отговаряш на моя телефон? Дай ми го!

Грабнах телефона от ръката ѝ.

- Ало? - казах, когато телефонът вече беше на ухото ми.

- Добро утро! - чух гласа на Хейдън. - За какви цветя става дума?

Усмихнах се на дрезгавия тон в гласа му.

- Рози. Благодаря ти, наистина са много красиви.

- Не съм ги изпращал аз.

- Разбирам... Защо тогава се обаждате, господин Джеймс? - Хейдън простена в слушалката. - За какво беше този стон?

- Обичам начина, по който звучи гласа ти, когато ме наричаш господин Джеймс. Мисля, че трябва да го правиш по-често.

Той изстена отново.

- Сега пък за какво?

- Сега мисля за устата ти.

- Май не си много добър в това 'просто приятели'.

- Казах ти, че ще си ми първата. По-трудно е отколкото очаквах.