THE PLAYER

ГЛАВА 5.

Беше сряда вечерта и часът на моята вечеря с Хейдън наближаваше. Преобличах се в дамската тоалетна и цялата се тресях от нерви. Не бях сигурна дали съм готова за неговото стопроцентово, цялостно внимание, насочено само и единствено към мен.
Хейдън искаше да нося нещо секси за вечерята довечера. Време беше да му покажа, че той не е единственият, който може да се бъзика с хората.
След като бях готова, се огледах в огледалото и се засмях, представяйки си физиономията му, когато ме види облечена така. Като пенсионирана учителка, с бяла риза и бежова пола до коленете.
Да говидим колко възбуден ще бъде сега. - помислих си със задоволство.
Върнах се обратно в офиса си.
- Какво, по дяволите, си облякла? - премига шокирано Пам, когато ме видя.
- Новият ми тоалет. Подбран специално за вечерята ми с Хейдън довечера.
- Приличаш на възрастна дама!
- Отлично! Чудя се дали ще му хареса.
- Какво? - извика Памела напълно потресена. - Знаеш, че няма да му хареса!
- Много добре. - засмях се дяволито.
- Моля те, кажи ми, че не си имала всички тези боклуци в гардероба си.
- Не, разбира се! Наложи ми се да отскоча до онзи бюджетен магазин на 72ра улица. Не ти ли харесват?
- Сериозно!? Ти си ненормална.
- Защо? Не мислиш ли, че изглеждам секси? - завъртях се, за да я подразня.
- Отдолу да не носиш кюлоти?
- Не, без бельо съм.
- Какво? - ахна Пам. - Не те ли сърби с всичкия този полиестер отгоре?
Поклатих глава и вдигнах едната си вежда.
- Просто бях саркастична. - тръгнах към вратата, но приятелката ми ме изпревари и прегради пътя ми. - Трябва да вървя, Пам. Той сигурно вече ме чака.
- Спри! - каза тя сериозно. - Това отива твърде далеч. Дори за теб, скъпа.
- Какво имаш предвид?
- Облякла си тези отвратителни дрехи защото се страхуваш от Хейдън или от собствената си реакция към него?
- Пам... Не знам изобщо за какво говориш.
- О, разбира се.
- Ако имаш да ми казваш нещо, по-добре го кажи направо.
- Мислиш, че не знам какво се опитваш да направиш ли? Аз съм най-добрата ти приятелка, Аби и те познавам много добре. Опитваш се да го откажеш. Да го отблъснеш от себе си.
Захапах долната си устна и поклатих глава.
- Вече трябва да тръгвам.
- Добре. Върви, но утре в 8.00 ще закусваме заедно в офиса ти. И искам да науча всяка една подробност.
Когато излязох на улицата, слънцето вече беше залязло. Хейдън беше спрял колата си на улицата, до вече паркиралите коли. Когато ме видя, той излезе, за да ми отвори вратата. Очите му ме сканираха внимателно. Веждите му се повдигнаха от учудване и той премига бързо няколко пъти.
- Здравей! - поздрави ме той.
Перфектната реакция! Макар че трябва да призная, той си спечели червена точка с това, че беше достатъчно учтив, за да не каже нищо.
- Здравей и на теб! Изглеждаш страхотно! Това нов пуловер ли е?
- Ъхм... - настаних се на пасажерската седалка. Той поклати глава, след което се качи в колата. - Благодаря ти. Не, просто нещо, което се подмотаваше в гардероба ми.
- О, също като моя тоалет. - казах с пресилено въодушевление.
- Мхм. - каза той. Не бях сигурна дали го харесвам повече или по-малко, след като той не ме излъга и не ми даде фалшив комплимент за облеклото ми. - Изглеждаш по-различно с тази прическа. Харесва ми.
- Наистина ли? - попитах го искрено учудена и той кимна.
- Приличаш на секси библиотекарка. Винаги съм изпитвал нещо специално към библиотекарките. Знаеш... да разпусна пристегнатата ѝ на кок коса и да я оставя да се спуска свободно по гърба ѝ. И след това да я накарам да стене силно между рафтовете с книги. - размърдах се нервно на мястото си, представяйки си визуално това, което той обрисуваше. - Не съм убеден, че жените искат романтика чак толкова много, колкото си мислят и твърдят.
Прочистих гърлото си и попитах с леко дрезгав глас.
- Така ли? И какво тогава искат жените?
- Секс. Яко чукане, докато забравят да мислят за каквото и да било. Искат го грубо, скандално и разтърсващо. Вярвай ми, романтиката е последното нещо, което искат.
- И откъде си толкова сигурен? Личен опит?
- Жените искат, когато се приберат у дома, мъжът им да ги вдигне и опре в стената, след което да ги вземе диво и без предразсъдъци. Да им говори мръсотии в ухото, докато облекчава напрежението и целия натрупан през деня стрес. И това е много по-ефикасно, вярвай ми, отколкото всички глупави цветя и сладникави жестове.
- Напротив. Аз харесвам глупавите цветя и сладникави жестове.
- Тогава явно не си била порядъчно чукана.
- Нека отгатна... - засмях се нервно. - Изгаряш от желание да ми покажеш нагледно?
- Винаги можем да пропуснем вечерята. - погледна ме закачливо.
- Сделката ни беше вечеря за интервю. Предпочитам да се придържаме към плана.
Хейдън сви рамене.
- Както кажеш.
Той спря колата пред хотел Хилтън и камериерът отвори вратата ми. Изчака ни да слезем, след което откара колата на паркинга.
Хейдън сложи длан на кръста ми и ме поведе към ресторанта. Пътьом бяхме спирани от множество хора, които го разпознаваха и искаха да разменят по някоя дума с него.
- Често ли идваш тук? - попитах го.
- Аз живея тук.
- Живееш в Хилтън? - ахнах.
- През сезона, да. Стадионът е на по-малко от час път от тук, дори в засилен трафик.
- А къде живееш през останалото време?
- Имам хижа извън града. Оставам предимно в нея.
- Хижа? В гората?
- Да. Работя по нея вече от няколко години. Смятам, че ще е готова след още 20 – 30 години.
- Уау. Работиш бързо. - засмях се
Той се наведе и прошепна в ухото ми:
- Аз съм търпелив мъж, Аби. Много търпелив.
Тези негови думи ме накараха да съжалявам, че бях избрала този абсурден тоалет за вечерта.
Хостесата ни настани на уединена маса в ъгъла на ресторанта и малко след това се появи обслужващия ни сервитьор.
- Здравей, Грейс! - поздрави я Хейдън.
- Какво мога да направя за вас тази вечер, господин Джеймс?
Тя изпърха с мигли срещу Хейдън, а мен удостои само с бърз, пренебрежителен поглед.
Надали ревнуваше от тоалета ми...
- Искаш ли червено вино? - попита ме Хейдън.
- Разбира се. Считам го за една от основните хранителни групи.
Той поръча една бутилка и наблюдаваше как сервитьорката налива в чашата ми, преди да я остави в специалната кофа до масата.
- Ти няма ли да пиеш? - попитах го изненадана.
- Господин Джеймс пие само във вторник. - каза Грейс вместо него и повдигна брадичката си към мен, сякаш се гордееше с факта, че знае отговора, а аз не.
Игнорирах я и се обърнах отново към кавалера си.
- Заради тренировките ли?
- Не съм вече толкова млад, колкото бях преди. А и да излизаш с махмурлук на терена си е истинска шибания.
- Мога да си представя. - засмях се.
С напредването на вечерята, разговорът ни естествено навлезе в тема спорт.
- Как върви с Колин? - попитах го небрежно.
- Аз хвърлям, той хваща. Не е нужно да сме най-добри приятели, за да си вършим работата на терена.
- Трябва да си имате доверие един на друг. Баща ми винаги обичаше да казва, че неговият посрещач му е като съпруга.
- Съпруга?
- Да. Партньор, на когото би могъл да се довери по всяко време да вземе правилните решения.
- Предпочитам да се доверявам на неговите спортни качества, отколкото на морала му.
- Аха... - казах аз, осъзнавайки нещо от по-рано. - Това ли е всъщност проблемът между вас? Неговият морал?
Хейдън се облегна назад и скръсти ръце пред гърдите си.
- Това интервю ли е, Мадокс? Тези лайна ще излязат ли в национален ефир утре?
- Не... Съжалявам. Просто навик. Израснах, влизайки в непрекъснати спорове с баща ми. Извинявай още веднъж.
Раменете на Хейдън видимо се отпуснаха и той се усмихна.
- Предполагам, че и аз го правя. Какво друго обичаш да правиш?
Измерих Хейдън с преценяващ поглед. Той наистина изглеждаше искрен в желанието си да ме опознае. А честно казано, аз също исках да разбера повече за него.
- Честно? Напоследък нямам много свободно време. Между пътуванията и проучването на статистики не ми остава време за друго освен за работа и сън.
- Звучи така сякаш трябва да си вземеш почивен ден.
- Мисля, че не съм имала почивен ден от месеци. - Хейдън почукваше с пръсти по масата и след това кимна сам на себе си. - Какво?
- Нищо. Какво би направила, ако имаше един ден почивка?
- Хм... - замислих се. - Обичам да обикалям музеите и да карам колело. Но ако наистина имах цял един свободен ден, сигурно щях да го прекарам в леглото.
- Харесва ми посоката на разговора. - ухили се Хейдън.
- Да гледам филми, перверзник такъв. - засмях се на свой ред.
- О, нима? И какви филми харесваш, Аби?
- Екшъни. Дай ми преследване с коли и малко експлозии и ще бъда едно много щастливо момиче.
- Наистина ли? - учуди се Хейдън искрено.
- Наистина. - вдигнах чашата и я наклоних към устните си, усмихвайки се над ръба преди да отпия от рубиненочервената напитка. - Ами ти?
- И аз бих го прекарал в леглото.
- Какво би гледал?
- Лицето ти, докато потъвам дълбоко в теб. - ухили се похотливо той. Задавих се с виното, чувайки отговора му и лицето ми стана червено като домат. - Добре ли си?
- Защо каза това?
- Защото е истина. Ако можех да правя каквото поискам в почивния си ден, бих искал да оправя... теб.
- Имаш много мръсна уста.
- Тази мръсна уста иска да прави много мръсни неща с теб. - стомахът ми се чувстваше така сякаш бях на влакче в увеселителен парк, което е на път да се преобърне с главата надолу. - Кажи ми нещо смущаващо за себе си.
- Защо?
- Ще ми помогне да спра да мисля за всички мръсни неща, които искам да напрвя с теб.
- Добре тогава. Когато бях на 16, се напих толкова много, че си изгорих веждите, опитвайки се да изпека маршмелоу на огъня.
- Не!
- Да. Моята пръчка беше дълга само десетина сантиметра. Опърлих и косата си и трябваше да си обръсна главата. Чувствах се заземена цял месец.
- Знаеш ли кое е най-забавното в тази история, Аби?
- Не, кое?
- Все още искам да правя мръсни неща с теб.
- Хейдън! Винаги ли си така... толкова възбуден?
- Когато се отнася до теб? Да.
- Значи това е твоето ухажване? Купуваш ми вечеря, казваш ми, че искаш да правиш мръсни неща с мен... Какво следва после?
- Ти се качваш горе с мен?
- Примами ме тук с обещанието за интервю, но през цялото време си искал само и просто секс! Така ли?
- По тона на гласа ти съдя, че трябва да кажа не?
Преди да успея на отговоря, сервитьорката се спря до нашата маса.
- Бихте ли желали някакъв десерт?
- Хм... Може би нещо малко. Искаш ли да си разделим парче торта? - обърнах се към Хейдън.
- Ще вземем по едно от всичко. - каза направо той, без да се замисля.
- Искате по един от всеки десерт? - попита учудено Грейс и напълно припокриваше моето изражение.
- Точно така. Госпожица Мадокс се нуждае от малко повече ухажване. - намигна ми Хейдън. - Донеси ни от всичко по едно.
Нямаше как да не се засмея на дързостта му, докато Грейс се отдалечаваше объркана.
- Ето, и аз мога да бъда забавен. - ухили се той, когато останахме отново сами. - Разсмивам те, а ти мислиш, че съм секси. Това е страхотно ухажване.
- Моля? Прощавай, но никога не съм казвала, че си секси.
- Не е нужно. Мога да го почувствам. Изпълва и нажежава въздуха всеки път, когато сме близо един до друг. Ти си точно толкова привлечена от мен, колкото и аз от теб. Признай го.
- О, Боже! - възкликнах. И тогава се предадох. - Добре... Добре. Признавам.
- Какво признаваш, Аби? - подсмихна се Хейдън.
- Привлечена съм от теб.
- Знаех си! - той се ухили.
- Сега ще вдигнеш юмрук във въздуха и ще размахаш знамето на победата ли?
- Да.
- Ти си луд.
- Да, а ти си падаш по мен.
- Честно казано, това няма никакво значение.
- Защо не?
- Защото не правя случаен секс.