THE PLAYER

ГЛАВА 10.

С Ник чакахме вече повече от два часа.

Слънцето залезе, а Хейдън все още не се появяваше. Започвах да губя търпение.

- Какво, по дяволите, е толкова важно, че говори толкова време? - попитах намръщено, ставайки от дивана. Ник сви рамене и си отвори пакет чипс. - Отивам да го проверя.

Насочих се към спалнята. Беше тихо, не се чуваше никакъв разговор. Бутнах леко вратата и влязох вътре.

Кучи син! - ахнах изумена, когато го видях.

Хейдън, гол до кръста, лежеше по гръб в средата на огромното си легло и спеше.

Знаех, че трябва да съм му сърдита, но не можех просто да се разкрещя на някой, който спеше така сладко.

Застанах отстрани на леглото и нежно отметнах няколко кичура коса, паднали на челото му.

- Хейдън.

Повиках го тихо. Клепачите му потрепнаха и той отвори очи. На лицето му мигновено се появи усмивка, когато ме видя.

- И това ако не е жената от сънищата ми.
- Какво правиш, сънчо?
- Трябва да съм заспал.
- Толкова ли те изтощи разговора с треньора?

Хейдън сви рамене и се изправи в седнало положение. Ръката ми увисна и аз я прибрах до тялото си.

- Просто седнах. - каза той и се намръщи. - Не трябваше да спираш... да ме докосваш.
- Мисля, че трябва.

С въздишка Хейдън стана от леглото и прокара ръка през косата си. Очите ми несъзнателно се насочиха към твърдите му коремни мускули.

- Парадираме с мускулите си ли, господин Джеймс?
- Може би. - подсмихна се той. - Готови ли сте да започваме?
- Готови?! Готови сме отпреди повече от два часа.
- Съжалявам. Предполагам, че сега ще се наложи да отмениш срещата си за вечеря. - Хейдън се ухили дяволито.

Очите ми се разшириха, когато прозрях какво всъщност беше направил.

Това манипулативно същество!

Той ми отправи невинна усмивка. Моята обаче не беше.

- Всичко е наред... И без друго нямаше да вечеряме. - намигнах му и вложих всичките си усилия, за да сдържа напиращия в мен смях. - Все още ни остават достатъчно часове от нощта за истински хубавите неща.