THE PLAYER

ЕПИЛОГ

Три години по-късно

Хейдън и аз се оженихме на годишнината от деня, в който се срещнахме за първи път. Сватбата ни не беше грандиозна, а в тесен приятелски кръг. Аз бях готова дори само на разписване в районната община, но той държеше да ме види в бяла булчинска рокля и аз сбъднах тази му мечта.

Нанесохме се в нова, голяма къща в Бруклин и миналата година се сдобихме с първото си дете. Малко сладко момиченце, което беше одрало кожата на баща си. Кръстихме я Роуз.

По-рано днес, преди да отида в офиса, минах през кабинета на личния си гинеколог за редовния пренатален преглед. Той ми направи сонограма, която разкриваше пола на второто ни дете и сега нямах търпение да споделя новината с Хейдън. Откакто разбра, че ще ставаме отново родители, той правеше всичко за мен и ме глезеше повече от всякога.

Започнах да си събирам нещата. Бях приключила за днес.

- Днес си тръгваш рано. - каза Пам с усмивка, застанала в рамката на вратата.
- Всъщност, за първи път си тръгвам точно навреме.
- Хм. Откакто се сдоби със секси съпруг и очарователно бебе, приоритетите ти се промениха.
- Знам. Страхотно е, нали?

Погалих нежно корема си и се засмях.

- Спри да се галиш така възбуждащо, чудачке.

Пам се метна на стола за гости пред бюрото ми точно, когато господин Райли подаде глава през вратата.

- Предсезонът започва следващата седмица. Мога ли да разчитам, че ще убедиш съпруга си да даде ексклузивно интервю за нас?
- Ще видя какво мога да направя, но нищо не обещавам. - Хейдън все така мразеше да дава интервюта, но за мен винаги правеше изключение. Райли обаче не знаеше това.
- Добре. Погрижи се.

Той си тръгна, а Пам завъртя очи.

- Съпругът ти би направил всичко за теб. Буквално.
- Знам, но не искам Райли да мисли, че работата ми е прекалено лесна, нали?
- Вече работиш на непълно работно време. Искам да кажа, колко трудна може да е?

Помахах ѝ с ръка, без да отговарям на забележката ѝ. Взех си чантата и напуснах офиса.

Когато се прибраху дома, къщата беше необичайно притихнала. Хвърлих чантата с лаптопа на дивана и тръгнах да търся съпруга си. Насочих се към дневната. Не открих Хейдън там, но намерих красиво опакована кутия с голяма панделка отгоре и десетки малки декоративни свещи на пода, изписващи 'Моя любима'.