THE PLAYER

ГЛАВА 30.

Докато чаках вратата да се отвори, пулсът ми се ускори.

Може би вече спи. - помислих си и се проклех, че не дойдох по-рано.

Почуках за последен път. Този път по-силно и продължително. Чух приближаващи се стъпки и след малко вратата се отвори.

- Изненада! Реших да донеса десерт. Късно ли е? - усмихнах се насреща му.
- Какво правиш тук? - Хейдън ме погледна объркано. - Хм, не те очаквах.

Той прокара ръка през косата си. Едва сега обърнах внимание на външния му вид. Все още носеше дрехите от погребението, но с тази разлика, че сега изглеждаха раздърпани и измачкани. Беше свалил сакото си, коланът му висеше свободно, а копчетата на ризата му бяха разкопчани.

Пуснах чантите на земята. Скъсих разстоянието между нас и се повдигнах на пръсти.

- Донесох ти и това. - притиснах устни към неговите. Той не отговори на целувката ми и аз се отдръпнах учудена. - Всичко наред ли е?

Хейдън изпусна дъха си и се взря в мен за няколко минути. След това уви ръце около талията ми и грубо ме привлече към себе си.

- Не.

Устните му се разбиха в моите и езикът му нахлу агресивно в устата ми, завладявайки я. От тази яростна атака загубих равновесие и обвих ръце около врата му. Той задълбочи целувката. Засмукваше долната ми устна и я хапеше. Едната му длан обхвана гърдата ми и започна да я мачка. От гърлото ми се откъсна дълбок стон.

Отдръпнах се, останала без дъх и със замъглено съзнание. С тази целувка той беше успял да разбърка мозъка ми и да го превърне в истинска каша.

- Ако знаех, че ще ми се нахвърлиш още в коридора, щях да си облека нещо малко по-достъпно. - пошегувах се, когато успях най-накрая да си събера мислите.
- Аби... - изражението му помръкна и вместо да се засмее или коментира шегата ми, както обикновено, той изглеждаше изпълнен със съжаление.
- Хей. Какво става? - отстъпих назад и се намръщих. - Да си тръгна ли?
- Не.
- Сигурен ли си? Защото се държиш странно.
- Просто... - изглеждаше притеснен и за първи път, като че ли се страхуваше да ми каже нещо. - Брук намина преди няколко минути и...
- Брук е в апартамента ти? - сърцето ми се сви от силна болка. - Сега?
- Не е така, както изглежда. Кълна се.