THE PLAYER

ГЛАВА 36.

Цялата следваща седмица бях затрупана от работа. Така ми беше по-лесно да не мисля за Хейдън.

Днес, обаче, беше традиционния медиен ден и аз бях на стадиона, за да отразя събитието.

- Ник, можеш ли да ми дадеш няколко минутки? Искам да прегледам въпросите си към треньора?
- Разбира се.

Подпрях се на стената в коридора и се зачетох. След време почувствах как кожата ми на тила настръхва. Някой ме наблюдаваше. Вдигнах поглед от записките си и сканирах събралата се тълпа. Погледът ми се спря на Хейдън, чиито очи не слизаха от мен. Останахме така, вгледани един в друг, напълно игнорирайки света и околните, като че ли цяла вечност.

- Аби Мадокс. - чух женски глас до мен и с мъка откъснах очи от красивия куотърбек.

Холи Патън се беше приближила неусетно.

- Холи Патън. Радвам се да те видя.
- Така ли? - попита тя и скептично повдигна едната си вежда. - Мислех, че ще искаш да ми сриташ задника.
- О... И защо бих искала да го правя?
- Заради Хейдън Джеймс. Ти си щастливка. Мислех, че си приключила с него и той е отново на пазара. Не знаех, че сте все още заедно, когато започнах да флиртувам с него.

Какво?!

- Ъхм... Какво те кара да мислиш така? - попитах я подозрително.
- Обикновено, когато някой каубой ме дразни с коня си, накрая ме оставя да го пояздя.

Думите ѝ ме накараха да подскоча, но се опитах да запазя хладнокръвие.

- А Хейдън не, така ли?
- Дразнеше ме, че ще свали кърпата си, за да ми покаже стоката си... Както навремето при теб. Но после просто я затегна по-плътно. - намръщи се Холи.

Сбръчках вежди.

- Наистина ли?
- Да... и не само това. След интервюто, когато помолих за частна срещна, той избухна и ме изгони.

Обръчът, който стягаше гърдите ми и изтискваше всичкия въздух от дробовете ми, започна леко да се разхлабва.

- О... Сигурна съм, че това не ти се случва често.
- Често!? - възкликна възмутена Холи. - Скъпа, това никога не ми се случва!

Можех да почувствам присъствието на Хейдън зад гърба си, без дори да се обръщам.