THE PLAYER

ГЛАВА 28.

Започнах тази сутрин щастлива и изпълнена с надежди за връзката си с Хейдън. След като правихме любов, реших да си спестя време и да взема бърз душ в банята за гости в хотелския му апартамент.

Какво правеше това тук?

Взирах се в тънката златна верижка с малка висулка 'Б', която намерих заплетена в решетката на канала. Чувствах се толкова объркана. Дали това колие беше на Брук? И ако е така, защо беше в банята на Хейдън?

Спрях водата и се подсуших. Отидох в спалнята и извадих първите дрехи, които ми попаднаха от скрина. Припряно се облякох и зачаках, докато Хейдън излезе от основната баня.

- Бързо си свършила. - каза той ухилен. - И това не беше първият ти път днес.

Смехът му бързо изчезна, когато видя израза на лицето ми.

- Намерих това в канализацията на другата ти баня. Почти беше заминало в канала, но слава богу, закопчалката му се беше закачила за решетката.

Челото му се набразди от малки бръчки, когато вдигна колието. Висулката 'Б' се поклащаше символично между нас.

- Сигурно е на Брук. - каза той и ме погледна. Аз задържах погледа му, но не отговорих. - Тя се изкъпа тук вчера. Сигурно го е изпуснала.
- Била е тук? - гласът ми потрепери с някаква комбинация от тъга и разочарование.
- Да, но сама. След като говорихме с теб, аз се прибрах и се изкъпах. След това се върнах в болницата. Дадох ѝ ключа и ѝ казах да използва банята за гости, ако иска да се освежи. Тя живее доста далеч от тук.

Правеше го да звучи разумно. В думите му имаше смисъл. Но това не ме накара да се почувствам по-добре.

Кимнах и го подминах, за да взема чантата си.

- Моля те, Аби. - чух гласа му зад гърба си. - Кажи нещо. Разстроена ли си заради случилото се?
- Трябва ли да бъда?

Хейдън прокара пръсти през влажната си коса и се намръщи.

- Признавам, че не мислех. Просто ми се стори най-правилното нещо, което да направя в онзи момент.
- Нека те попитам нещо. - едва сдържах сълзите си. - Как би се почувствал ти, ако позволя на Джейк да се изкъпе в моята баня? И дори не ти спомена за това.

Челюстта на Хейдън се стегна.

- Имаш право. Съжалявам. Трябваше да помисля повече за това.