THE PLAYER

ГЛАВА 35.

Следващата сутрин настъпи с удар на десетки чукове, които биеха безмилостно с все сила по черепа ми.

- Изглеждаш ужасно. - каза Пам, когато видя, че съм будна.
- Колко е часът?

Гласът ми звучеше така, сякаш бях погълнала натрошено стъкло за закуска.

След като Хейдън си тръгна снощи, Пам ме беше гушкала, докато плачех горчиво с часове.

- Време е да измъкнеш жалкия си задник от леглото.
- Ъхм... Харесвах те повече, когато беше мила и състрадателна.
- Сигурна съм, че е така. Но вече се наплака и сега е време да се стегнеш и станеш.
- Още не съм готова да се изправя пред света.
- Имаш пряко включване в ефир и трябва да си на стадиона в един. Ще отнеме повече от час само да се справиш с подутите си очи. Поръчах ти закуска. На масата има две таблетки Ибупрофен. Изпий ги.

*****************


Няколко часа по-късно се взирах в отражението си в голямото огледало, намиращо се в съблекалнята на гостуващия отбор. Двете с Пам бяхме положили неимоверни усилия, за да отстраним щетите от снощната вечер и да изглеждам добре в национален ефир.

- Готова ли си? - попита Ник и ме извади от унеса, който ме беше обзел.

Кимнах. Ник и Джейк застанаха от двете ми страни и се насочихме към играчите. Джейк, обаче, ме хвана за ръката, спирайки ме на място.

- Хей. Добре ли си? - попита ме загрижено.
- Готова съм.
- Не те попитах дали си готова, а дали си добре, Аби.
- Не се притеснявай.
- Не се притеснявам. Знам, че си професионалист.
- По дяволите, така е. Аз съм пофесионалист.
- Какво ще кажеш аз да поема Хейдън, Колин и Марк? - предложи любезно той.
- Ще ти бъда безкрайно признателна. Благодаря.
- Няма проблем.

Опитвах се да избягвам всякакви откраднати погледи към Хейдън, докато правех интервютата си с останалите играчи, но очите ми не ме слушаха.

Той изглеждаше великолепно, дори когато беше нещастен. - въздъхнах мислено.

Накрая се срещнахме с Джейк в средата на съблекалнята.

- Аби?
- Хм?
- Двамата с Ник можем да се справим и сами, ако имаш нужда от кратка почивка.
- О... Благодаря ти, че се грижиш за мен, но нямам нужда от почивка.
- Устата ти казва, че си добре, но очите ти не са слезли от него през последните 10 минути. - засмя се Джейк.