THE PLAYER

ГЛАВА 13.

През следващите няколко дни Хейдън ми пишеше редовно, чувахме се по телефона, но не се видяхме нито веднъж. Това продължи докато не се качих в самолета на Пейтриътс до Тексас и стигнах до мястото си в прессекцията, където се озовах лице в лице с него.

- С кого го изтъргува този път? - попитах, изненадана да го видя на мястото до моето.
- С Конърс. - беше облечен изцяло в черно, джинси, тениска и сако. Той вдигна палец и посочи назад. - Изпратих го на удобните места отзад, за да мога да седна до теб.
- Ти си балсам за очите ми.
- Така ли?
- Не се прави на изненадан. - засмях се и го пернах през гърдите. - Липсваше ми. Взех си моя любим ксанакс преди пет минути. Остават ми може би още 20, преди да се отрежа.
- Ооо. - подсмихна се Хейдън и потри ръце. - За 20 минути мога да сътворя ужасно много пакости с теб.
- Пред целия ти отбор и всички мои колеги? - погледнах го шокирана. Все още не можех да разбера кога говори сериозно и кога се шегува. Особено с това.

Той се приведе към мен и прошепна в ухото ми:

- За това са тези одеяла тук.

Тръпка премина през мен при недвусмисления намек и провокативен тон в гласа му.

Хейдън ми липсваше много от мига, в който се разделихме на сутринта след първата ни среща. Исках ръцете му върху мен. Исках го целия.

Усмихнах му се леко и той веднага схвана поканата.

- Добре. Закопчей си колана, а аз ще свърша останалото.

Повдигнах вежди, но направих така, както той поиска. След като се настаних удобно на седалката и закопчах предпазния колан, той придърпа одеялото в скута ми.

- Приятно и удобно ли ви е, госпожице Мадокс?

Звучеше толкова мило и любезно, но изражението на лицето му казваше, че иска да прави палави неща. Стана ми смешно и трудно потиснах смеха си.

- Да, благодаря ви, господин Джеймс. Чувствам се много добре... - изведнъж ръката му се мушна под одеялото и повдигна края на полата ми, за да ме погали между краката. - Хей... Какво правиш?
- Шшш. Не вдигай шум, Аби. Иначе всички ще разберат как те чукам с пръсти и те докарвам до феноменален оргазъм.

Той отмести ръба на бикините ми. Тялото ми се напрегна при мисълта някой да ни хване. Но и да си призная, идеята за това ме накара да се подмокря още повече. Хейдън се подсмихна и наведе към ухото ми.