OП-ОП, СЪРАТНИЦИ, ЗДРАВЕЙТЕ! КАКА ВИ Е ОТНОВО ТУК С НОВА ГЛАВА ЗА ВАС И САМО ЗА ВАС И СЕ НАДЯВАМ ДА ВИ ХАРЕСА И АКО Е ТАКА, ЗНАЕТЕ КАКВО ДА ПРАВИТЕ - ИСКАМ ВОТОВЕ И КОМЕНТАРИ, ТАКА КАКТО МИЛИЦА КАЗА НА БРАНКО "КУЧЕ" И ТОЙ ЗАПЛАШИ ДА Я ПЛЕСНЕ.
ENIUEJ....LOV JUUUU
END JES AJ SUITČED FROM BG-INGLIŠ TU SERBO-INGLIŠ
ТАКА, СЪЖАЛЯВАМ ЗА БРЕЙН КЕНСЪРААА
ЕНДЖОЙЙЙ
*Бранимир*
Беше толкова сладка, когато разглеждаше имението и възкликваше на всеки всяка по-екстравагантна статуя или предмет докато ѝ правех хаус тур и я носех на гърба си. Любимата ѝ беше големият орлов бюст, който беше непосредствено до стълбището, което водеше до вторият етаж.
- Тази къща е огромна! Каква ти къща...то си е направо палат!
Засмях се на поредният коментар и когато влязохме в кухнята я оставих да седи на един от столовете около кухненският остров.
- Три пъти колкото моята е. Сега ако ми кажеш и че живееш сам ще се застрелям.
- Не че искам това да се случи, но уви да, живея сам. – засмях се докато включвах кафемашината.
- Сигурно е уникално да живееш сам. Повярвай ми, бленувах за мига в който ще живея сама откакто проходих.
Не беше чак толкова хубаво колкото тя си мислеше, за жалост. Бях малък човек в огромен, но празен дом и всичките тези вещи, които тя виждаше тук бяха глупав опит от моя страна да го запълня. Истината беше, че тази къща отдавна не беше дом, защото домът биваше поддържано от семейното огнище, а то можеше да бъде разпален само и единствено от жена. Тук огнището беше загаснало със смъртта на майка и едва ли щеше да бъде разпалено отново някога.
Чух Цеца още преди да се присъедини към нас в кухнята и вдигнах ръка в очакване тя да кацне на нея, но това така и не се случи. Изминаха секунда, а после и две но ръката ми беше празна във въздуха. Обърнах се и останах смаян, когато я видях да седи до Милица, която още по-изненадващо не изглеждаше изплашена или нещо подобно.
- Един малоумен въпрос...защо по дяволите имаш орел вкъщи?
- А, ти защо нямаш? – контрирах я с въпроса си, смеейки се а тя завъртя очи. – Харесвам ги. – реших все пак да отговоря на въпроса ѝ. – Готини животни са, силни са, величествени дори.
YOU ARE READING
Хищна птица (ВИС-3 №6; №7)
RomanceКнига 6 от поредицата "ВИС-3" Не е задължително да сте чели останалите, за да четете тази. Животът винаги заема неочаквани обрати. Никога нищо не е сигурно и каквото трябва да се случи - ще се случи независимо дали го искаме или не. Бранимир никога...
