Хищна птица (ВИС-3 №6; №7)

Глава 27 - Това съм аз

ЗНАЧИ, СЪРАТНИЦИ, НЕ МОЖЕТЕ ДА СЕ ОПЛАЧЕТЕ ОТ КАКА ВИ ПРОСТО. ДЕН ПОРЕДЕН ИМАМ НОВА ГЛАВА ЗА ВАС ПРИ ТОВА ПАК Е ДЪЛГИЧКА И РАЗБИРА СЕ ОТНОВО СВЪРШИ НА НАЙ-ИНТЕРЕСНОТО МУАХАХАХАХАХАХ

АКО ГЛАВАТА ВИ Е ХАРЕСАЛА ЗНАЕТЕ КАКВО ДА ПРАВИТЕ - ИСКАМ ВОТОВЕ И КОМЕНТАРИ, ТАКА КАКТО МИЛИЦА ВСЕ ОЩЕ НЕ МОЖЕ ДА НАПРАВИ РАЗЛИКА МЕЖДУ "ПСИХОЛОГ" И "ПСИХИАТЪР"

ЕНИУЕЕЙЙЙЙ ЛОВВВ ЮЮЮЮ

ЕНДЖОЙЙЙЙ

*Бранимир*

- Е, Никола, Петър говори много завишено за теб.

- Стари познати сме. – момчето отвърна.

- Каза, че сте били заедно в затвора. За какво лежа? – обикалях с ръце зад гърба си докато не стигнах отново до бюрото си и не взех уискито. Отпих от него и се загледах през прозореца. Разбира се, бях го проучил още сутринта при това доста обстойно, но исках да видя той какво ще каже. Беше израсъл в бедно семейство, в покрайнините на Белград, година по-малък от мен и Милица. Лежал е в затвора шест месеца за въоръжен грабеж на бижутерия заедно с негови приятелчета малко след като е завършил гимназия и Петър го е взел под крилото си в затвора. Лично ми гарантираше за него и затова и се навих да дойде изобщо тук. Нямаше да пусна който и да е до Милица. Засега момчето не изглеждаше зле, пък да видим.

- Въоръжен грабеж.

- Значи знаеш как се използва оръжие?

- Знам.

- Хубаво. 

- Виждам си в добра форма. Какво тренираш? 

- ММА и кросфит. 

- Това е добре. Пиеш ли? 

- Вече не. 

- Наркотици? 

- Не, Ореле. 

Това беше добре. Значеше, че винаги ще бъде адекватен за да си върши работата. Уважавах това. 

- Знаеш каква е работата, нали?

- Лична охрана. – отвърна с равен, дълбок глас.

- Това значи, че няма да се отделяш от нея. Където и да ходи ти си там, като нейна сянка. Не я изпускаш от поглед. Където и да е каквото и да прави ти си там и ми докладваш. Искам да знам всичко. Дори и най-малкото съмнение да имаш пак искам да знам. И погледнеш ли на нея с други очи си пътник, разбра ли?