УСЕЩАМ КАК СЪВСЕМ СКОРО ЩЕ ОСТАНА БЕЗ НИКАКЪВ ЗАПАС, АМА...КОТ ТАКОА, ВАЖНОТО Е ВИЕ ДА СТЕ ДОВОЛНИ.
ТАЗИ ГЛАВА МИ Е ЕДНА ОТ ЛЮБИМИТЕ И СЕ НАДЯВАМ ДА ВИ ХАРЕСА, СЪРАТНИЦИ, И АКО Е ТАКА ЗНАЕТЕ КАКВО ДА ПРАВИТВЕ - ИСКАМ ВОТОВЕ И КОМЕНТАРИ ТАКА КАКТО ЩЕ СЕ ЗАРАДВАТЕ, ХД.
ЕНИУЕЙЙЙЙ ЛОВВВ ЮЮЮЮЮ
ЕНДЖОЙЙЙЙ
*Четири години по-късно*
- Жено, хайде, задействай се! Жената ни чака! – Теодора, най-добрата ми приятелка се провикна от входната врата, където вече половин час сновеше нервно докато аз се оправях.
- Идвам! Пет минутки ми дай!
- Това казваш от половин час насам!
Изпуфтях и присвих очи в огледалото нервно. Човек вече и на спокойствие не можеше да се оправи, ей значиии! И без това дори не знам и мен за какво ме влачеше там, а сега ми даваше зор.
- Теодора, наясно ли си с факта че идвам само защото ме оставяш без избор? – подадох главата си през вратата на банята докато си покривах лицето с фон дьо тен.
- Трябваш ми за морална подкрепа, млъквай! Аз бих го направила за теб!
- Какво пак се разправяте вие двете? – Даница или иначе казано мащехата ми се появи с кърпа в ръце, за да въдвори ред.
- Дени, дъщеря ти ме дразни. Набий я. – Теа не пропусна да се оплаче на майка ми и аз завъртях очи.
- Какво пак?
- Мамо, кара ме да ходя с нея на гледачка.
- Е, какво?
- Ама, аз не искам! – едва не тропнах с крак. Не.Ми.Се.Ходеше!
- А, аз идвам с теб на всяко представление. Тихо. Идваш. После ще те водя на МакДоналдс, нали си ми бебе.
- Имаш ли си пари за излизане?
- Имам си, мамо. От вчера ми останаха.
- Нищо, вземи си от шкафчето още да не те мисля.
- Добре, мамо.
ŞİMDİ OKUDUĞUN
Хищна птица (ВИС-3 №6; №7)
RomantizmКнига 6 от поредицата "ВИС-3" Не е задължително да сте чели останалите, за да четете тази. Животът винаги заема неочаквани обрати. Никога нищо не е сигурно и каквото трябва да се случи - ще се случи независимо дали го искаме или не. Бранимир никога...
