Хищна птица (ВИС-3 №6; №7)

Глава 16 - "Приличаш толкова много на нея" и пистолет със заглушител

ОП-ОП, ЗДРАВЕЙТЕ СЪРАТНИЦИ! КАКА ВИ Е ОТНОВО ТУК С НОВА *МНОООГО ДЪЛГА И ГОТИНА* ГЛАВА И СЕ НАДЯВАМ ДА ВИ ХАРЕСА И АКО Е ТАКА ЗНАЕТЕ КАКВО ДА ПРАВИТЕ - ИСКАМ ВОТОВЕ И КОМЕНТАРИ ТАКА КАКТО АЗ СЕ ПОСТАРАХ ЗА ТАЗИ 3000+ ДУМИ ДЪЛГА ГЛАВА, ЗАЩОТО ВИ ОБИЧАМ И ИСКАМ ДА ВИ ПУСКАМ ДЪЛГИ ГЛАВИ. 

ЕНИУЕЙЙЙЙЙ ЛОВВВ ЮЮЮЮ 

ЕНДЖООООЙЙЙ

*Милица*

- Ехооо! Тати, виж кой се е събудил. Даа, мама е будна. Искаш ли при нея? Искаш, нали? Искаш, искаш, знам те аз тебе. Обичаш я така както аз.

Усмихнах се на двамата си мъже и се надигнах в леглото доколкото можах.

- Хоооп, хайде при мама, орле. – Бранко ми подаде момченцето в ръцете и то ни се усмихна, а черните му очички пробляснаха палаво.

- Как си, кукло?

- Както бях и одеве. Боли ме и ми иде да се гръмна.

- Аааа, няма да се гърмиш. Какво ще правим с Руши после без теб? Вдовец и невръстен син няма да оставяш. Повече да не съм чул подобни глупости да излизат от тази секси малка устичка, че ще те плесна през нея.

- Както и да е. – завъртях очи. – Какво правихте вие?

- Ами, разхождахме се. Едвам избягах от кварталните майки и не само. Понякога се чудя къде бяха всички тези жени преди да ме откраднеш и да ни се роди орлето. – гърдите му се разтресоха от гръмкият смях и аз завъртях очи. Лошото беше, че бях прекалено изморена дори да ревнувам. Никога досега не бях подозирала, че ще мога да лежа почти по цял ден и пак да съм изморена.

- Стига де, исках да те разведря малко. Гадно ми е да те гледам така. Като се оправиш ще те заведа на почивка където поискаш и ще ти купя цял мол дрехи.

- Господи, с какво заслужих мъж като теб?

- Късметлиика си просто.

- Така е, не го отричам. – усмихнах се.

- Обичам те, животно такова. – стисна нежно брадичката ми между палеца и показалеца си и потърка нос в моя, а аз го бях набръчкала.

- И аз теб, Брани.

- Ееееее! – бяхме прекъснати от недоволният бебешки глас на сина ни, като дори ме плесна и по ръката и с Бранко се отдръпнахме.