Хищна птица (ВИС-3 №6; №7)

Глава 29 - Ще повярва

ЗДРАВЕЙТЕ-ЗДРАВЕЙТЕ, СКЪПИ УАТПАД СЪРАТНИЦИ! КАК СТЕ ДНЕС? НАДЯВАМ СЕ ДОБРЕ. КАКА ВИ НАПРАВО ЛЕТИ ОТ ЩАСТИЕ, ЗАЩОТО "PEVAČICA" НАЙ-НАКРАЯ ИЗЛЕЗЕЕЕЕЕЕЕЕ И КАКА ВИ ГО ГЛЕДА, ХД. 

ДНЕШНИЯТ ЪПДЕЙТ ДОСТИГА ДО ВАС БЛАГОДАРЕНИЕ НА НЕ КОЙ ДРУГ, АМИ НАШАТА ЛЮБИМА КРАЛИЦА МИЛИЦА (ИСТИНСКАТА) ЗА ВТОРИ ПЪТ, ЗАЩОТО И ПРЕДИШНИЯТ БЕШЕ БЛАГОДАРЕНИЕ НА НЕЯ, НО ПО ДРУГ ПОВОД, ХД. 

НАДЯВАМ СЕ ГЛАВАТА ДА ВИ ХАРЕСА И АКО Е ТАКА ЗНАЕТЕ КАКВО ДА ПРАВИТЕ - ИСКАМ ВОТОВЕ И КОМЕНТАРИ, ТАКА КАКТО АЗ ИЗПИЩЯХ КАТО ВИДЯХ ЧЕ НЕЙНО ВЕЛИЧЕСТВО МИЛИЦА МИ Е ГЛЕДАЛА СТОРИТО

ЕНИУЕЙЙЙЙ ЛОВВВ ЮЮЮЮ

ЕНДЖООООЙЙЙ

*Милица*

- Знаеш?

- Съпреживявам живота ѝ в сънищата си от години. Въпреки, че тогава не знаех че е тя.

- Какво? Я, чакай малко седни тук. – направиха ми място и аз седнах до тях. Загърнах се хубаво с палтото си. Въздъхнах и запалих нова цигара, нищо че току бях загасила предишната. Залютя ми от дима, но стиснах зъби и прибрах запалката в джоба си.

- Аз съм Мая, между другото. – тази с червената къса коса първа подаде ръка.

- Милица. – стиснах ръката ѝ, а на нея долната устна и потрепери. Пак беше сложила верните си очила, за да се прикрие явно от нас.

- Кия. – запознах се и с другата преди да сложа дясната си ръка в джоба на топло.

- Какво имаше предвид току-що?

- Вярвате ли в прераждане? – бях се загледала в далечината докато говорех.

- В прераждане?

- Мхмм, в прераждане. – потвърдих след изпуших дима от цигарата.

- Какво се опитваш да кажеш?

- Имам подозрения, че...че в миналият си живот съм била нея. – изрекох най-накрая и зачаках едната единствена дума.

- Ти си луда.

Ааах, и тя не се забави.

- Всички са тук. Аз, Бранимир, Никола, Теа, Наташа...и всички до един приличаме на тях. Дори имената се повтарят. Никола дори е на няколко метра от нас, ето там. – посочих към вестникът. – Прави се че чете вестник, а всъщност ме наблюдава защото ми е бодигард.