РАЗДЕЛИХ ЛИ ПАК ГЛАВАТА? ООО, ДА! МОЖЕТЕ ДА СИ ЗАЛОЖИТЕ ПАЛЕЦА НА ДЯСНАТА РЪКА, ЧЕ ГО НАПРАВИХ, ХД.
Е, СЪРАТНИЦИ ЧЕСТИТА СЪБОТА И СЕ НАДЯВАМ ГЛАВАТА ДА ВИ ХАРЕСА, А АКО Е ТАКА ЗНАЕТЕ КАКВО ДА ПРАВИТЕ - ИСКАМ ВОТОВЕ И КОМЕНТАРИ, ТАКА КАКТО ЩЕ СТЕ НЕТЪРПЕЛИВИ ЗА СЛЕДВАЩАТА ГЛАВА И АЗ СЪМ СЕ ПОДСИГУРИЛА ДА БЪДЕ ТАКА.
VOLIMMMM VASSSS!
*Бранимир*
Едва ли щях да го призная на глас, но компанията ѝ ми харесваше. С нея просто не можех да правя нищо друго освен да се смея. Особено, когато запя „Idealno tvoja" с цяло гърло и се изправи.
- Kazes nisam dobra ljubavi da li stvarno verujes u to pitaj sta hoces, sve grehe priznacu ako sam kriva znaj da nestacu.
- Udari me jako da me zaboli! Мozda se i nismo bas uvek voleli! Сutra bice bolje, veruj mi. Udari da vidis od cega sam stvorena za tebe, kao stena sam idealno tvoja cela sam! Razni ljudi svasta govore pricaju mi i o tebi znaj svud' oko tebe lazni drugovi ja nisam kao svi, zar ne vidis.
Честно казано не очаквах гласът ѝ да бъде толкова хубав. Не очаквах дори да може да пее, по дяволите а сега единственото нещо което можех да правя бе да я слушам как пее изправена и с разперени ръце докато летяхме по пътя. Беше луда! Господи, беше освежаващо луда! И това ми харесваше! Как само ми харесваше тази младежка лудост само
- Имаш ли къде да спиш? – въпросът ми изплува в съзнанието и го зададох веднага щом влязохме в Белград и спряхме на първият червен светофар. Обърнах се към нея и главата ѝ беше все така подпряна, но за първи път тази вечер имах възможността да видя на светло. Светлината от уличните лампи обгърна лицето ѝ в мека жълта светлина и дъхът ми заседна в гърлото ми. Мамка му! Тя беше красива! Мамка му, не бях подготвен да бъде толкова красива! Лицето ѝ беше слабо, скулите бяха високи, устните пухкави и привлекателни и ме караха да си задавам множество пикантни въпроси. Притежаваше чифт светли очи които блещукаха палаво и също пораждаха същият тип въпроси у мен. Миглите бяха тъмни и гъсти, а тя пърхаше с тях като пеперуда. Беше изящна. Да, точно така – изящна. Никога не бях виждал толкова красива жена през живота си и тази нейна красота не можеше да се мери с никоя друга, защото беше естествена. Личеше си. Бях прекарал достатъчно време заобиколен от хиалурон, силикон и пластмаса за да мога да разгранича фалшивото от естественото. Изпъкваше като цвете насред пустиня. Шибано красиво цвете насред пустиня.
أنت تقرأ
Хищна птица (ВИС-3 №6; №7)
عاطفيةКнига 6 от поредицата "ВИС-3" Не е задължително да сте чели останалите, за да четете тази. Животът винаги заема неочаквани обрати. Никога нищо не е сигурно и каквото трябва да се случи - ще се случи независимо дали го искаме или не. Бранимир никога...
