Хищна птица (ВИС-3 №6; №7)

Глава 12 - Никой не ми разбива сърцето

ЗДРАВЕЙТЕ, ЗДРАВЕЙТЕ, СКЪПИ УАТПАД СЪРАТНИЦИ! КАКА ВИ Е ОТНОВО ТУК С НОВА ГЛАВА ЗА ВАС (ГОЛЯМА ПРИ ТОВА) И СЕ НАДЯВАМ ДА ВИ ХАРЕСА И АКО Е ТАКА, ЗНАЕТЕ КАКВО ДА ПРАВИТЕ - ИСКАМ ВОТОВЕ И КОМЕНТАРИ, ТАКА КАКТО НА МЕН МИ СЕ РЕВЕ САМО КАТО СЕ СЕТЯ ЗА ТЕСТА УТРЕ ПО ИСТОРИЯ, ЗА КОЙТО ОТИВАМ ДА УЧА. 

СТИСКАЙТЕ ПАЛЦИ

АКО УТРЕ МЕ НЯМА НИКАКВА - ТО ДА ЗНАЕТЕ НЕ СЪМ ОЦЕЛЯЛА

ЕНИУЕЙЙЙЙЙ, ЛОВ ЮЮЮЮЮЮЮ

*Бранимир*

Беше странно. Да лежа с жена без да съм дълбоко заровен в нея и да гледаме филм беше странно. Особено във събота вечерта. Обикновено тогава бях навън, а сега гърбът на Милица беше плътно до гърдите ми и бяхме като лъжички на огромният диван с купа пуканки и кутия пица пред нас. Старият екшън филм беше усилен, но и двамата не гледахме особено внимателно. Аз защото бях зает да рисувам фигурки по ръцете и рамената ѝ, също и бедрата ѝ за разнообразие, а тя – не знам защо.

- Става късно. Мисля, че трябва да вървя.

Какво? Това ме накара да намръщя вежди. Това не влизаше в плановете ми за тази вечер.

Обърнах я по гръб и се надигнах.

- Къде ще ходиш в този дъжд? Седи мирна.

- Но, съквартирантите ми –

- Кажи им, че ще пренощуваш у приятел и тази вечер. Всъщност целият уикенд. Да, най-добре така.

- Но – устните ѝ бяха разтворени в пристъп на шок, оформяйки сексапилно О.

- А-а! – затворих устата ѝ с пръст и тя ококори зелените си очи. – Не прави тази муцунка освен ако не искаш отново да свършиш чукана и в устата и в котенцето. 

- Нее, моля те. Боли ме вече, наистина. – изхленчи и аз се усмихнах самодоволно.

- Знам, затова ме слушай като ти говоря.

- Да, татенце. – завъртя очи и преди да разбере какво се случва се бях надвесил над нея и я гледах мрачно. Нямаше как да се случи да говори подобни неща без да очаква нещо като последствие.

- Кажи това отново и ще изпълня заканата си от преди малко. Предизвиквам те.

Отвори уста, за да каже нещо но веднага след това я затвори, явно размисляйки.