Глава 18 - Ела тук, влюбено човече

1.7K 168 83
                                    

ОП-ОП! ЗДРАВЕЙТЕ, СКЪПИ УАТПАД СЪРАТНИЦИ! КАК СТЕ ДНЕС? НАДЯВАМ СЕ ДОБРЕ. Е, КАКА ВИ Е ОТНОВО ТУК  С НОВА ВКУСНА ГЛАВА И СЕ НАДЯВАМ ТЯ ДА ВИ ХАРЕСА И АКО Е ТАКА ЗНАЕТЕ КАКВО ДА ПРАВИТЕ - ИСКАМ ВОТОВЕ И КОМЕНТАРИ ТАКА КАКТО МИЛИЦА Е ДЛЪЖНИЦА НА ТЕА, ХД.

НАУ ЕНДЖОЙЙЙЙ

ЛОВ ЮЮЮЮ

*Милица*

Не можехме да отделим устни един от друг. Много бързо въздуха в колата се беше сгъстил и не дишах. Неусетно бях прескочила барчето и бях в скута му. Цигарите бяха метнати през прозореца, а ръцете ни бяха навсякъде по нас. Откопча якето ми и цялата настръхнах щом кокалчетата му докоснаха оголената кожа в ниската част на корема ми, тъй като тениската ми се беше набрала. Докосването му изгаряше. Точно като въздухът, който бяхме нажежили. Ръцете му бяха нагорещено желязо и те ме жигосваха. Кожата ми беше нашарена с неговите инициали и мозъкът ми беше толкова размътен, че нямах нищо против. Той се отдръпна, но не за да обгрижи и шията ми с целувки, както очаквах, ами се отдръпна наистина.

- Чакай, гума. – беше задъхан и отвори барчето, ровейки там на сляпо, но ровенето му продължи много повече отколкото трябваше и той започваше да се изнервя. – Мамка му! Чакай. – придържаше ме близо до себе си докато се пресягаше, за да рови в жабката, но и от там нищо не излезе. – Да го ебе дявола, точно сега ли?

- Какво?

- Нямаме шибани гуми.

- Просто не свършвай в мен.

- Още в понеделник отиваш на гинеколог. – разби устни в моите и ме награби отново, а аз простенах и му се предадох напълно. Свали якето от мен. Аз оголих гърдите му и прокарах ръце по тях, карайки го да изсумти. Свали долнището ми и бельото с едно рязко движение, но слава богу не видя какво носех отдолу. Божичко, с кой акъл трябваше да обувам памучни гащи? Добре, че не видя, защото иначе щях да умра от срам.

- Мамка му, толкова си мокра. – измърка. Като тигър. И се хванах за рамената му сякаш с цената на живота си, когато прокара пръсти през хлъзгавият ми пролом. Простенах. Очите ми се затвориха. Дъхът ми излизаше насечен. Сладко-болезнени спазми разсичаха корема и слабините ми. Отпуснах глава назад и простенах, когато пръстите му разтриха набъбналото ми с желание кълбо от нерви.

Хищна птица (ВИС-3 №6; №7)Nơi câu chuyện tồn tại. Hãy khám phá bây giờ