ОП-ОП! ЗДРАВЕЙТЕ, СКЪПИ УАТПАД СЪРАТНИЦИ! КАК СТЕ ДНЕС? НАДЯВАМ СЕ ДОБРЕ. Е, КАКА ВИ Е ОТНОВО ТУК С НОВА ВКУСНА ГЛАВА И СЕ НАДЯВАМ ТЯ ДА ВИ ХАРЕСА И АКО Е ТАКА ЗНАЕТЕ КАКВО ДА ПРАВИТЕ - ИСКАМ ВОТОВЕ И КОМЕНТАРИ ТАКА КАКТО МИЛИЦА Е ДЛЪЖНИЦА НА ТЕА, ХД.
НАУ ЕНДЖОЙЙЙЙ
ЛОВ ЮЮЮЮ
*Милица*
Не можехме да отделим устни един от друг. Много бързо въздуха в колата се беше сгъстил и не дишах. Неусетно бях прескочила барчето и бях в скута му. Цигарите бяха метнати през прозореца, а ръцете ни бяха навсякъде по нас. Откопча якето ми и цялата настръхнах щом кокалчетата му докоснаха оголената кожа в ниската част на корема ми, тъй като тениската ми се беше набрала. Докосването му изгаряше. Точно като въздухът, който бяхме нажежили. Ръцете му бяха нагорещено желязо и те ме жигосваха. Кожата ми беше нашарена с неговите инициали и мозъкът ми беше толкова размътен, че нямах нищо против. Той се отдръпна, но не за да обгрижи и шията ми с целувки, както очаквах, ами се отдръпна наистина.
- Чакай, гума. – беше задъхан и отвори барчето, ровейки там на сляпо, но ровенето му продължи много повече отколкото трябваше и той започваше да се изнервя. – Мамка му! Чакай. – придържаше ме близо до себе си докато се пресягаше, за да рови в жабката, но и от там нищо не излезе. – Да го ебе дявола, точно сега ли?
- Какво?
- Нямаме шибани гуми.
- Просто не свършвай в мен.
- Още в понеделник отиваш на гинеколог. – разби устни в моите и ме награби отново, а аз простенах и му се предадох напълно. Свали якето от мен. Аз оголих гърдите му и прокарах ръце по тях, карайки го да изсумти. Свали долнището ми и бельото с едно рязко движение, но слава богу не видя какво носех отдолу. Божичко, с кой акъл трябваше да обувам памучни гащи? Добре, че не видя, защото иначе щях да умра от срам.
- Мамка му, толкова си мокра. – измърка. Като тигър. И се хванах за рамената му сякаш с цената на живота си, когато прокара пръсти през хлъзгавият ми пролом. Простенах. Очите ми се затвориха. Дъхът ми излизаше насечен. Сладко-болезнени спазми разсичаха корема и слабините ми. Отпуснах глава назад и простенах, когато пръстите му разтриха набъбналото ми с желание кълбо от нерви.
BẠN ĐANG ĐỌC
Хищна птица (ВИС-3 №6; №7)
Lãng mạnКнига 6 от поредицата "ВИС-3" Не е задължително да сте чели останалите, за да четете тази. Животът винаги заема неочаквани обрати. Никога нищо не е сигурно и каквото трябва да се случи - ще се случи независимо дали го искаме или не. Бранимир никога...