ОП-ОП, СЪРАТНИЦИ! КАК СТЕ ДНЕС? НАДЯВАМ СЕ ДОБРЕ. КАКА ВИ Е ОТНОВО ТУК С НЕ ТОЛКОВА ГОЛЯМА, НО ПЪК ИНТЕРЕСНА ГЛАВА И СЕ НАДЯВАМ ДА ВИ ХАРЕСАААА, А АКО Е ТАКА ЗНАЕТЕ КАКВО ДА ПРАВИТЕ - ИСКАМ ВОТОВЕ И КОМЕНТАРИ ТАКА КАКТО БРАНКО БЕШЕ УЖАСЕН.
ЕНИУЕЙЙЙЙЙЙ ЛОВВВ ЮЮЮЮ
ЕНДЖОЙЙЙЙЙЙЙЙЙЙ!
*Бранимир*
- Толкова си красива, миличка. Липсваше ми.
Седнах в леглото и светнах нощната лампа в чист ужас, напълно разсънен.
- Искаш да си играем? На какво искаш да си играем, мамо?
Милица седеше в леглото и говореше на някого. Усмихваше се дори, но най-страшното беше че нямаше никого в стаята. Бяхме само ние двамата. Никой друг.
- Милица? – махнах с ръка пред очите ѝ, но тя дори не потрепна. Беше заета да се взира в нищото, а мен вече ме побиваха тръпки. Нямаше никого там където тя гледаше, по дяволите, будна ли беше изобщо? Не, не изглеждаше спяща. Беше си напълно будна.
- Какво има? Искаш тати да те види ли? Защо не може?
Мамо? Тати? Какво се случваше, за Бога?
- Тати ще те види някой ден, миличка.
И ето пак „тати" и онази зловеща усмивка. Не ме беше страх да си призная, че бях напълно и неистово ужасен. Страхът беше сковал всяка моя клетка и дори не можех да дишам нормално, а можех само да се взирам с чист ужас в жена си.
- Трябва да тръгваш? Не, не тръгвай, моля те. – от очите ѝ закапаха сълзи. – Не тръгвай, миличка. Моля те, не тръгвай. – проплака. – Кога ще дойдеш пак? Не, почакай, не тръгвай! Моля те, не си тръгвай от мен отново! Неее! – крясъкът ѝ беше пропит с отчаяние и това ме отрезви.
- Милица?
- Тръгна си. Брани, тя си тръгна. Тръгна си.
- Шшшш, стига, стига, ела тук. – обвих ръце около нея, а тя не спираше да плаче и да стиска корема си, а аз едвам я удържах и всяка нейна сълза разкъсваше сърцето ми.
...
- Нещо не е наред с Милица.
- Мисля, че сме тук за да лекуваме теб, а не жена ти.
- Ти не разбираш. – изправих се в седнало положение на дивана и запалих цигара. – През нощта я заварих да си говори сама. Гледаше в нищото и говореше с „някого". – оградих думата „някого" в кавички.
أنت تقرأ
Хищна птица (ВИС-3 №6; №7)
عاطفيةКнига 6 от поредицата "ВИС-3" Не е задължително да сте чели останалите, за да четете тази. Животът винаги заема неочаквани обрати. Никога нищо не е сигурно и каквото трябва да се случи - ще се случи независимо дали го искаме или не. Бранимир никога...
