ДА, ДА И АЗ ВИ ОБИЧАМ, СЪРАТНИЦИ, И АЗ.
ЕДНА СЛАДНИКАВА КЪСА ГЛАВА ВИ ДАВАМ АЗ И СЕ НАДЯВАМ ДА ВИ ХАРЕСА И АКО Е ТАКА ЗНАЕТЕ КАКВО ДА ПРАВИТЕ - ИСКАМ ВОТОВЕ И КОМЕНТАРИ ТАКА КАКТО НИКОЙ НЕ МУ ПИПА ЖЕНАТА, ХД.
ЕНИУЕЙЙЙЙЙ ЛОВВВ ЮЮЮЮ
ЕНДЖОЙЙЙЙ
И ЧАКАМ ВАШИТЕ ПРЕДЛОЖЕНИЯ КОИ СА ТЕЗИ КАЛПАЗАНИ, ХД.
Дните минаваха и двамата растяха бързо и рамо до рамо. Вече говореха и дори ходеха самостоятелно и сега само правеха пакост след пакост заедно. Бяха добър тандем. Работниците в дома дори можеха да се закълнат, че се карат. Момиченцето обичаше да драматизира и слагаше приятелчето си на място щом не ѝ даде нещо. Бяха интересна картинка. В дома дори се шегуваха, че приличат на женена двойка, защото бяха неразделни и правеха всичко заедно. И се караха. О, как само се караха но после много бързо се сдобряваха и дори забравяха за какво са се скарали. И така вече четири години.
- Хайде да играем на гангстери.
- На какво? – малкото пет годишно момиченце зяпна приятелчето си.
- На гангстери. Аз ще съм гангстер, ти ще си ми жена и те спасявам от враговете ни.
- Каква е тази игра?
- Готина. Току-що я измислих. – той ѝ се ухили и по всичко личеше, че беше горд със себе си.
- И как се играе на гангстери? – другото момченце се включи.
- Стреляш там и не ме дразниш с въпросите си, пичко. Аман от глупаци.
- А, не може ли на мен да ми е жена?
- Не! Не можеее, тя е само моя жена.
- Искам да е моя.
- Не! Тя е моя!
- И аз какво трябва да правя? – тази за която се караха реши да сложи край на идиотският детски спор и всички очи отново бяха върху нея.
- Пищиш и изглеждаш красива докато аз, твоят мъж, те спасявам. - ухили се.
- Странен си.
- Това не звучи забавно. – русокосото им приятелче поклати глави неудовлетворено и малкият мафиот завъртя очи.
- Ами, като си глупак така е.
- Стига си го обиждаалл. - момиченцето се застъпи за приятелчето им щом видя че то склони глава. – Хееейй, стига де, ела. Нека го оставим.
- Ама –
Момиченцето единствено присви зелените си очи към него и той преглътна. Поведе обиденото момченце далеч от него, като го и прегърна и този път този които присви очите си беше той. Никой не пипаше неговото момиченце. Затича се и изблъска момченцето от приятелката си.
- Какво правишш? – момиченцето изписка, а блъснатото момченце просто заплака. Тя клекна до него, за да се увери че беше добре.
- Никой не ми пипа жената.
- Децааа, какво правите? – строгият глас на лелката долетя и тя се затича към тях докато момчето гледаше заплашително приятелчето си, или поне беше такова докато не дръзна да я докосне.
ŞİMDİ OKUDUĞUN
Хищна птица (ВИС-3 №6; №7)
RomantizmКнига 6 от поредицата "ВИС-3" Не е задължително да сте чели останалите, за да четете тази. Животът винаги заема неочаквани обрати. Никога нищо не е сигурно и каквото трябва да се случи - ще се случи независимо дали го искаме или не. Бранимир никога...
