Хищна птица (ВИС-3 №6; №7)

Глава 23 - Брат

ОП-ОП, ЗДРАВЕЙТЕ СЪРАТНИЦИ! КАК СТЕ ДНЕС? НАДЯВАМ СЕ ДОБРЕ. АЗ ДА ВИ СЕ ПОХВАЛЯ СЪМ ПОВЕЧЕ ОТ ДОБРЕ, ЗАЩОТО ЗАВЪРШИХ ПРИ ТОВА НЕ ПРОСТО ЗАВЪРШИХ, АМИ ЗАВЪРШИХ С ПОЧТИ ПЪЛНО ШЕСТ. 

ЛОШАТА НОВИНА, ОБАЧЕ, Е ЧЕ ЩЕ СЕ НАЛОЖИ ДА РАЗРЕДЯ  КАЧВАНЕТО НА ГЛАВИ, ЗАЩОТО ЗАПОЧНАХ НАЙ-НАКРАЯ ШОФЬОРСКИ КУРСОВЕ И ПРАВИЛНИКА МЕ ЗОВЕ УВИ. 

АКО ГЛАВАТА ВИ Е ХАРЕСАЛА ЗНАЕТЕ КАКВО ДА ПРАВИТЕ - ИСКАМ ВОТОВЕ И КОМЕНТАРИ, ТАКА КАКТО БРАНКО БЕШЕ ОЗАДАЧЕН ОТ ДУМАТА "БРАТ"

ЛОВ Ю, БРАТЧЕТАААААААА

ЕНИУЕЙ, ЕНДЖОЙЙЙЙЙЙЙЙЙЙЙЙЙЙЙЙЙЙ

*Милица*

В момента като този наистина проклинах Стив Джобс и най-вече шибаните аларми, които нарушиха покоят ни. Надигнах глава стреснато, когато радарът продъни ушите ми. И най-лошото? Не бяха само моите, ами и тези на Бранко съдейки по ядосаното ръмжене до мене.

Огледах се стреснато около стаята и издухах залепналата коса далеч от лицето си докато докопам телефона си, за да изключа тъпата реклама и отново да тупна по гръб до Бранко.

- Колко е часа? – и до ден днешен не бях свикнала с по-грубият му глас сутрин.

- Седем.

- Трябва да ставам за работа, а толкова ме мързи. – изпуфтя и преметна ръка през мен, прегръщайки ме.

- Говори ми. – устата ми се разчекна от дълбоката прозявка и веднага след това и него го сполетя същото, само че той се прозяваше като ранена мечка, както и кихаше. Днес поне нямах нито лекции, нито репетиции и единствено работата ме зовеше и наистина трябваше да ставам, защото бях от девет. – Никак не ми се ходи на работа, човече. Като знам и че днес ще сме с шефа ми става лошо.

Не спираше да ми прави някакви намеци глупакът с глупак, но разбира се Бранко не знаеше за това и не смятах да разбира защото иначе ме беше страх дори да си помисля за последствията.

- Напусни.

- А, наема и таксата за университета кой ще ми плаща? И другите битови сметки най-вече...