Хищна птица (ВИС-3 №6; №7)

Глава 42 - Дежа вю

НЕ, СЪРАТНИЦИ, НЕ СЪНУВАТЕ. ТОВА НАИСТИНА Е ВТОРИ ЪПДЕЙТ ЗА ДНЕС И В СЛУЧАЙ ЧЕ ТОЗИ Е ПЪРВИЯТ КОЙТО ВИЖДАТЕ Е ХУБАВО ДА ПРОЧЕТЕТЕ ПЪРВО ПРЕДИШНАТА ГЛАВА (ТОЕСТ 41)

НАДЯВАМ СЕ ГЛАВАТА ДА ВИ ХАРЕСА, Е ОТНОТО Е СРАВНИТЕЛНО КЪСА, НО ПИСАНЕТО МЕ ОТВЕДЕ ДОТУК.

Е, ТОВА Е ВСИЧКО ОТ МЕН ЗА ДНЕС И ЩЕ СЕ ВИДИМ УТРЕ

АКО ГЛАВАТА ВИ Е ХАРЕСАЛА ИСКАМ ВОТОВЕ И КОМЕНТАРИ ТАКА КАКТО СЪМ ЛАПНАЛА ПО ТАЗИ ПЕСЕН ОТНОВО СЛЕД КАТО СКЪПАТА МИ КОЛЕЖКА НАТИ МИ Я ПРИПОМНИ, ХД.

ЕНИУЕЙЙЙЙ, ЛОВВВ ЮЮЮЮЮ

ЕНДЖОЙЙЙЙЙ!

*Бранимир*

Беше толкова красива. Като някаква горска фея в красивата си бяла нежна рокля, която беше цялата от дантела. На главата си имаше красива златна корона, а очите ѝ блестяха от щастие зад бялото було. Моята принцеса изглеждаше поразително и скоро щеше да стане моя жена. Моя съпруга.

-      Вие, Бранимир Михаилович, принц Београдски, вземате ли Милица за своя законна съпруга, да я обичате и цените в добро и зло, в болест и здраве, в бедност и богатство докато смъртта ви раздели?

-      Да. – отвърнах без да се замислям. Този въпрос беше напълно безсмислен. Особено последното. И след това щях да я обичам. Никога нямаше да спра.

-      А, вие Милица , вземате ли Бранимир за свой законен съпруг, да го обичате и цените в добро и зло, в болест и здраве, в бедност и богатство докато смъртта ви раздели?

-      Да. – усмивката изгря на бялото ѝ младо лице и аз си отдъхнах.

-      В такъв случай ви обявявам за съпруг и съпруга. Можете да целунете булката.

Най-накрая! Не губих повече време, ами слях устните ни в изгаряща целувка и около нас прозвучаха бурни аплодисменти.

Събух се рязко и най-вече стреснато. Намерих се седнал в леглото, което беше празно и обляно от слънчева светлина. Огледах се наоколо дезориентирано преди да тупна пак по гръб и да разтрия чело. Мамка му, какъв беше този сън? И защо беше толкова реален да му се не види? Снощният филм, който гледахме с Милица беше виновен. Ето затова не гледах романтични комедии. И явно дотолкова бях филмиран заради днес, че вече и сънищата ми се побъркваха. Днес с Милица се женехме. Встъпвахме в брак в два следобед и дори не можех да спя от вълнение. Не знам кога точно бях заспал, затова и с нея бяхме прибягнали до това да гледаме филм, който явно ме беше приспал защото последно помнех кралската сватба от него, а по-нататък не помня какво се беше случило.