ТОВА Е ЕДНА ОТ ГЛАВИТЕ, КОИТО ВСИЧКИ ЧАКАХТЕ, СЪРАТНИЦИ И СЕ НАДЯВАМ ДА ВИ ХАРЕСА (А ТЯ ЩЕ ВИ) И АКО Е ТАКА ЗНАЕТЕ КАКВО ДА ПРАВИТЕ - ИСКАМ ВОТОВЕ И КОМЕНТАРИ, ТАКА КАКТО ЩЕ ИСКАТЕ И СЛЕДВАЩАТА ГЛАВА, ХД.
ЕНИУЕЙЙЙЙЙЙЙЙ ЛОВВВ ЮЮЮ
ЕНДЖОЙЙЙЙ!
*Бранимир*
Стоях. Просто стоях и се взирах в нея сякаш бях видял призрак. Не можех да повярвам, че бях толкова тъп че да не видя приликата още веднага. Вярно тогава беше малка, а от малкото петнадесет годишно момиче нямаше и следа, защото сега срещу мен стоеше една истинска двадесет и две годишна жена – висока, стройна, красива.
- Какво правиш тук?
- Аз... -
Аз какво? Дойдох при другата Милица, но се оказа че такава няма и през цялото време съм виждал теб? Не можех да кажа това, не и ако не исках да ме сметне за тотална откачалка. Не че не бях. Мамка му, трябваше да спра да пия толкова и да пуша. О, да, определено спирах всички такива вещества още от утре. Само цигари. Само тях щях да оставя. Трябваше да се взема в ръце. Това после, обаче, сега трябваше да говоря с нея.
- Можем ли да поговорим някъде...насаме? – намерих гласа си така както намерих топките си и се проклех затова колко тънък и наплашен прозвуча гласа ми.
- Последвай ме. – завъртя се с една определена грация, досущ като принцеса, точно както винаги бе правила и аз погледнах в земята. Мамка му, букетът! Грабнах го от земята и издухах прахта от него, като махнах и няколкото счупени рози. Беше достатъчно голям, че да не забележи. Последвах я, игнорирайки кикотът на колежките ѝ и тя ме поведе навън към това което изглеждаше на малка тераса.
- Какво правиш тук?
- Дойдох на театър.
- Имаш точно три секунди да ми казваш какво и защо, защото съм на ръба от това да побеснея. Седем години! Минаха седем шибани години, в които не съществувахме един за друг и ти реши да се появиш точно сега?
Не знам какво не беше наред с мен и защо се усмихвах, но мамка му, в нея нямаше абсолютно никаква промяна. Беше същата онази кибритлийка, която все още обичах повече от всичко.
BẠN ĐANG ĐỌC
Хищна птица (ВИС-3 №6; №7)
Lãng mạnКнига 6 от поредицата "ВИС-3" Не е задължително да сте чели останалите, за да четете тази. Животът винаги заема неочаквани обрати. Никога нищо не е сигурно и каквото трябва да се случи - ще се случи независимо дали го искаме или не. Бранимир никога...
