Хищна птица (ВИС-3 №6; №7)

Глава 22 - Един спечелен бас и едно шокиращо желание

OП-ОП! ЗДРАВЕЙТЕ, СКЪПИ УАТПАД СЪРАТНИЦИ! КАК СТЕ ДНЕС? НАДЯВАМ СЕ ДОБРЕ. Е, КАКА ВИ Е ОТНОВО ТУК С НОВА ГЛАВА ЗА ВАС, КОЯТО Е ГОЛЯМА И ЗАБАВНА И СЕ НАДЯВАМ ДА ВИ ХАРЕСАААА И АКО Е ТАКА ЗНАЕТЕ КАКВО ДА ПРАВИТЕ - ИСКАМ ВОТОВЕ И КОМЕНТАРИ, ТАКА КАКТО НА БРАНКО УСМИВКАТА МУ ЗАМРЯ, ХД.

ЕНИУЕЙЙЙЙ ЛОВВВ ЮЮЮЮ

ЕНДЖОЙЙЙЙ

*Бранимир*

По-късно през деня се оказа, че с Милица бяхме първите станали. Тя, разбира се беше от намръщена по-намръщена, защото ѝ беше лошо и беше гладна и едновременно с това искаше кафе. Вече пет минути се бореше с машината и блъскаше, трескаше и псуваше и аз вече започвах да се изнервям.

- Ох, върви седни отвън, аз ще ти донеса кафето. – взех чашата, която не можеше да намести и я отпратих, а тя изпуфтя. Взе ми цигарите и нейният телефон и изчезна, а аз въздъхнах. Не ѝ беше лесно...никак при това, а на мен още повече, но нали си я обичах и само аз можех да си я обичам...

Направих кафе за нея и за мен и отидох навън при нея. Оставих ги на масата и я целунах по челото преди да седна до нея на стола.

- Не знам дали имаш идея колко много те обичам. – измуча след първата глътка кафе и аз се засмях докато палех цигара.

- Знам, знам. – снощи много добре ми показа колко точно ме обичаш. Това последното остана само в моята глава, разбира се. – И аз те обичам, кукло.

- Бебе, снощи ставало ли е нещо, защото някои моменти ми се губят?

Добре, знаех че положението беше зле, но не знаех че беше чак толкова.

- Какво помниш последно?

- След четвъртата порция шотове няма никойй.

- Казах ли ти да не пиеш толкова?

- Ама, уиски с Бейлис...То беше сладичко...Боже, главата ми! Умирам, Браниии!

- Ох, ела тук. – разперих ръка и тя не се забави преди да положи глава на рамото ми.

- Не трябваше да пия толкова. – измрънка.

- Аз ли ти наливах случайно?

- Да. – заяви. – Пълнеше ми чашите догоре.

- Снощи не се сърдеше.