Хищна птица (ВИС-3 №6; №7)

Глава 3 - Ще те направя най-богатата и най-глезената жена

СЪРАТНИЦИ, НЕ ЗНАМ ДАЛИ ЗНАЕТЕ КОЛКО ВИ ОБИЧАМ ПРОСТООООО

ОЩЕ ЕДНА ГЛАВА ЗА ДНЕС И СЕ НАДЯВАМ ДА ВИ ХАРЕСА И АКО Е ТАКА ЗНАЕТЕ КАКВО ДА ПРАВИТЕ - ИСКАМ ВОТОВЕ И КОМЕНТАРИ ТАКА КАКТО СЕ РАДВАМ, ЧЕ НАЙ-НАКРАЯ СПОДЕЛИХ ТОЗИ ЕКСПЕРИМЕНТ С ВАС
ЕНИУЕЙЙЙЙ ЛОВВВ ЮЮЮЮ
ЕНДЖОЙЙЙЙ

Докато се обърнат вече и двамата бяха големи, на тринадесет вече навършени години. Тя се превръщаше в красива девойка пред очите му, а той в млад мъж и птицата не ги изпускаше от поглед. Прекарваше толкова много време с тях, че те вече я смятаха за свой домашен любимец.

С годините и връзката им се укрепяваше, бавно приятелството им се превръщаше в нещо повече, нещо много по-силно. Не знаеха дали се дължеше на факта, че те бяха единствената си опора един на друг или на нещо друго, но знаеха че това което имаха беше специално. Познаваха се до мозъка на костите си. Нямаха тайни един от друг. В дома дори се шегуваха, че бяха сраснати защото където беше единият – там беше и другият. Той ѝ беше като сянка, не ѝ позволяваше да прави нищо без него и тя не възразяваше защото харесваше компанията му, а и той ѝ беше най-близкият човек, както и тя на него. Нямаха си никого другиго. Имаха само себе си.

- Отвори очи. – момчето ѝ заръча и тя махна малката си ръка, която държеше пред очите си. Ахна щастливо щом видя лалето в ръцете му. Не беше много, за нея беше всичко.

- Благодаря ти! – усмихна се и се метна на врата му, целувайки го по бузата в знак на благодарност, а той пое крехкото ѝ телце в ръцете си. – Обичам те!

- И аз теб, кукло. И аз теб. – взря се в красивите ѝ зелени очи и устните му се срещнаха с розовата ѝ буза в една невинна целувка или поне се предполагаше да е такава.

...

Беше четиринадесетият им рожден ден и както винаги се бяха уединили на тяхното местенце далеч от всички и лежаха сгушени под ясното юнско небе.

- Кукло, мога ли да ти кажа нещо?

- Разбира се. – девойката се обърна към него, впервайки зелените си очи в него. Младото момче се усмихна и заглади един шоколадов кичур зад ухото ѝ. Не знаеше как точно да ѝ го каже. Обмисляше го от много отдавна и винаги му бе на езика, но така и не възмъжаваше дотолкова че да ѝ признае.