ДОБРЕ ДЕ, СЪЖАЛЯВАМ....ЛЕКО ЗАБРАВИХ ЗА ТАЗИ ГЛАВА, КОГАТО ВИ КАЗАХ ЧЕ РЕВ ПАРТИТО ПРИКЛЮЧИ...СЪЖАЛЯВАМ, СЪРАТНИЦИ, НЕ МИ СЕ СЪРДЕТЕ МНОГО ПРИТИ ПЛИС.
АКО ГЛАВАТА ВИ Е ХАРЕСАЛА ЗНАЕТЕ КАКВО ДА ПРАВИТЕ - ИСКАМ ВОТОВЕ И КОМЕНТАРИ ТАКА КАКТО НАТИ КАЗА, ЧЕ ВИ РАЗБИВАМ ПСИХИКАТА
ЕНИУЕЙЙЙЙ ЛОВВВ ЮЮЮЮ
ЕНДЖОООЙЙЙ
*Милица*
- Знам, че не ви оценявах достатъчно докато бяхте живи. Знам и че едно време исках просто да спрете да говориш, защото ми надувахте главата и винаги бяхте недоволни от мен, но мълчанието ви ме убива. Не знам дали сте тук някъде около нас и сте намерили спокойствие, но...липсвате ми. Адски много. Спомнихме си. Все още ми е объркано, но си спомням всичко. Липсвате те ми, майко и татко. Имам нужда от вас. Не знам какво да правя вече. Искам си детето, а Бранимир иска да се възстановим преди да отидем при него. А, като отидем не знам какво да му кажа. Не знам какво да правя. Имам нужда от теб, майко. Мамка му, наистина имам нужда от теб. Няма към кого друг да се обърна, никой друг не би ме разбрал. Просто...просто имам нужда от майка си. От истинската ми майка. Липсваш ми, майко, толкова много. Съжалявам за всичко! Съжалявам, че не ви оценявах когато ви имах с татко. Съжалявам, че не бях дъщерята която искахте и си заминахте и вие заради мен. Прости ми, майко, моля те. Простете ми всички.
Усетих допир по рамото си докато плачех и той ме накара да вдигна глава. Огледах се наоколо, но нямаше никого около мен на гробищата. Бях сама. Единствено Никола стоеше на няколко метра зад мен, но го усещах. Усещах допирът, който ми вдъхваше известна доза успокоение и Бога ми, усещаше се като допирът на майка, който ми липсваше повече от всичко. Несъзнателно протегнах ръка и я сложих върху тази, която усещах върху рамото си и затворих очи, подсмърчайки.
...
Прелиствах снимките в албума отново и отново, а сълзите ми капеха по страниците. Болеше, мамка му! Толкова шибано болеше. Дните се минаваха, после се мина седмица, накрая две, а аз все още не бях видяла детето си на живо, единственото ми дете. Болката беше неописуема. По-силна от всяка една която бях усещала. Преди години си мислех, че няма болка която да се сравнява с родилните, после си мислех че няма по-гадна от тази от секцио, но тази...тази беше като нищо друго което съм изпитвала досега.
DU LIEST GERADE
Хищна птица (ВИС-3 №6; №7)
RomantikКнига 6 от поредицата "ВИС-3" Не е задължително да сте чели останалите, за да четете тази. Животът винаги заема неочаквани обрати. Никога нищо не е сигурно и каквото трябва да се случи - ще се случи независимо дали го искаме или не. Бранимир никога...
