Хищна птица (ВИС-3 №6; №7)

Глава 12 - Когато става въпрос за зеленооки кукли - да

ГЛАВАТА Е ДЪЛГА, СЛАДКА И ЩЕ ВИ ХАРЕСА, СЪРАТНИЦИИИ И АКО Е ТАКА ЗНАЕТЕ КАКВО ДА ПРАВИТЕ - ИСКАМ ВОТОВЕ И КОМЕНТАРИ ТАКА КАКТО БРАНКО Е СТРАНЕН, ХД. 

ЕНИУЕЙЙЙ ЛОВВ ЮЮЮ

ЕНДЖОЙЙЙЙ

*Бранимир*

Събудих се от женските коси които бяха наврени в лицето ми и ме гъделичкаха. Усмихнах се щом видях спящата, гола, красавица до мен и я придърпах още по-близо до мен. Беше се свила и спеше дълбоко и най-вече спокойно и сърце не ми даваше да я събудя колкото и много да си умирах да я усетя отново. Беше уморена след нощ като тази и беше егоистична от моя страна да я събудя пак. Трябваше да почива. В крайна сметка и днес беше ден. Затова се и задоволих само с това да я гледам докато спи като пълният психопат, който навярно бях.

Усмихнах се на палавите слънчеви лъчи, които танцуваха по кожата ѝ. И те обичаха да я докосват. Че кой ли не би обичал, по дяволите? Та тя беше толкова красива. Изрисувана отвсякъде и изпипана до най-малкият детайл от най-великият художник на тази земя. Чак не можех да повярвам, че тази красавица беше отново в леглото ми след цялото това време. Пропиляно време. Но сега беше тук и не мислех да я пускам никога повече. Никога. В крайна сметка преди години бях направил едно обещание – щях да я направя най-богатата и най-глезената и най-вече най-обичаната жена на този свят и вече можех да си го позволя.

Бавно, много бавно и ефирно тя размаха миглите си като някоя пеперуда и зад тях се подадоха две красиви зелени очи. Дъхът ми спря. После се усмихнах на съненият ѝ поглед. Как можеше да бъде толкова сладка и красива, по дяволите?

- Добро утро. – промърморих.

- Добро утро. – гласът ѝ беше още натежал от сън и аз се усмихнах още повече. Погалих лицето ѝ и познатите тръпки отново бяха тук. Липсвахте ми, копелета такива.

- Как си?

- Чудесно. – тази която се усмихваше сега беше тя и това ме накара да се усмихна още повече. – Какво ти става? Не си спрял да се усмихваш откакто отворих очи.

- Нищо, радвам ти се. – отвърнах простовато, свивайки рамена а тя се взря в мен странно.