Глава 29 - Изненада

1.6K 162 115
                                    

ДОБРЕ, ТАКА НЕ МОЖАХ ДА ДЪРЖА ТАЗИ ГЛАВА ДАЛЕЧ ОТ ВАС ДЪЛГО И ВИ Я ПУСКАМ, ЗАЩОТО В СЛЕДВАЩАТА ЩЕ ИМА ДРУГА ИЗНЕНАДА (ИЛИ ПЪК ДВЕ, ХД)

АКО ВИ Е ХАРЕСАЛА ЗНАЕТЕ КАКВО ДА ПРАВИТЕ - ИСКАМ ВОТОВЕ И КОМЕНТАРИ, ТАКА КАКТО МИЛИЦА ПОЕ ОТГОВОРНОСТ И НАКРАЯ ГИ СЮРПРИЗИРАХА НЕ ОСОБЕНО ПРИЯТНО, ХД

ЕНИУЕЙЙЙЙЙ ЛОВВВ ЮЮЮЮЮЮ

ЕНДЖОЙЙЙЙЙЙ



*Бранимир*

Не мисля, че някога съм се задържал по-дълго с жена. Наистина. Бяха се минали колко? Повече от месец вече. Не можех да повярвам всъщност какво се случва и кога бе успяла да заеме почти целият ми гардероб, но противно на мислите ми преди време това не ми пречеше. Дори...дори смеех да кажа, че ми харесваше колкото и налудничаво да звучеше това, но я обичах да му се навиди и нямах против това че ми се беше качила на главата. Никога и в най-дивите си мечти не бях и подозирал, че си позволя да се влюбя, още повече в момиче толкова по-младо от мен, но както вече казах обичах я и нямаше да я сменя за нищо на света, нито пък бих ѝ позволил тя да ме смени. Тя си беше моя. Бях убивал заради нея, почти живееше вкъщи, използваше животните ми за фотосесии, снимах се в първият ѝ клип защото иначе, Бога ми, нямаше да понеса да я гледам с друг мъж без да искам да го направя индиийка и преди да се усетим вече връзката ни не беше тайна. Медийният интерес към Милица не беше малък още от самото начало и това се очакваше, защото големите естрадни звезди не правеха дуети с някого просто така. Дори се появи за пръв път във вечерно шоу заедно с Цеца и сега подготвяше самостоятелна песен.

Малката започваше да катери стълбата на славата и не можех да бъда по-горд с нея. Честно казано да се занимава с музика или изцяло шоубизнесът беше последното нещо, което исках за нея тъй като там бяха почти изцяло курви, но не можех да ѝ забраня, не исках по-скоро защото знаех какво означава това за нея. Още на първата ни среща не спря да говори за това колкото много иска да стане актриса, а не можеш да бъдеш известна актриса без да бъдеш в шоубизнеса. Нямаше как. Двете не можеха да съществуват едно без друго. Както се очакваше техните не бяха особено доволни от новото ѝ поприще в началото, но пък вече като я пуснеха по радиото или телевизията не пропускаха да ѝ се обадят и да ѝ кажат.

Хищна птица (ВИС-3 №6; №7)Donde viven las historias. Descúbrelo ahora