Хищна птица (ВИС-3 №6; №7)

Глава 6 - Ранен орел

СЪРАТНИЦИ, ЗНАМ ЧЕ ЗАБАВИХ ТАЗИ ГЛАВА, НООО...ВСЪЩНОСТ НЯМА "НО", ХД. 

НАДЯВАМ СЕ ДА ВИ ХАРЕСА И АКО Е ТАКА, ЗНАЕТЕ КАКВО ДА ПРАВИТЕ - ИСКАМ ВОТОВЕ И КОМЕНТАРИ, ТАКА КАКТО БРАНКО СЕ ОТРЯЗА, А ТО БЕШЕ ДОСТА. 

*Бранимир*

Беше тук! Не знам как беше възможно да се засечем точно тук след цял месец, но бях шибано щастлив. Спрях на място щом някакво момче и я хвана за кръста и те се усмихнаха един на друг докато моята усмивка угасна напълно. Щастието и надеждата, които ме бяха обзели внезапно изчезнаха и отстъпиха мястото си на разяждащ вените гняв, които обзе тялото ми тяло. Ноздрите ми се разшириха щом видяха двете ръце, които бяха на ханша който аз бях държал и целувал. Наежих се. Бях готов много бързо да превърна идиотът дръзнал дори да я докосне в индийка.

- Брате? – дланта на Вукашин върху рамото ми успя да ме сепне. Затворих очи щом вълната от шок премина през мен и когато отново ги отворих трябваше да ги присвия и да наклоня глава настрани. После ги отворих широко..

- Емилия, Дениславе, хайде идвайте! – друг глас изгълча от долу и онези двамата се обърнаха. Това ме сепна. Примигах и дори поклатих глава, сякаш за да се убедя че това беше истина

- Всичко наред ли е?

- Да. – беше ми трудно да намеря гласът си. - Да, всичко е наред. – отвърнах вяло и се разминах с него. Върнах се при колата и се качих вътре, трескайки вратата след себе си. Преджобих се трескаво за кутията си цигари и нервно лапнах една докато задържах копчето за сваляне на прозореца. Цигареният дим ми приседна и загорча, но го насилих към дробовете ми, а остатъкът издишах през прозореца. Божичко, какво се случваше с мен?

...

Дъвчех внимателно зеленчуците в салатата си и преглъщах с глътка ракия докато музиката галеше ушите ми. Светлината в кафаната ми беше приглушена и беше задимена от всичките запалени цигари, но това не ми пречеше. Ако нещо дори ме отпускаше. Надигах чашата си вече леко некоординирано, а цигарата гореше между пръстите ми докато гледах певицата на сцената как мъчеше песента. Не можеше да пее. Гласът ѝ не беше хубав. Не беше като този на Милица. А, на песен като тази не можеше да се излага по този начин. Изтръпнах щом взе поредният фалшив тон и тропнах с юмрук по масата. Това сепна всички, най-вече и псевдо певицата. Станах от мястото си и се запътих към подиума където беше бенда.