Хищна птица (ВИС-3 №6; №7)

Глава 34 - Два живота

Е, СЪРАТНИЦИ, БАВНО И СЛАВНО НАПРЕДВАМЕ И ФИНАЛЪТ НАБЛИЖАВА. 

НАДЯВАМ СЕ ГЛАВАТА ДА ВИ ХАРЕСА И АКО Е ТАКА ЗНАЕТЕ КАКВО ДА ПРАВИТЕ - ИСКАМ ВОТОВЕ И КОМЕНТАРИ, ТАКА КАКТО РЕВ ПАРТИТО ПРИКЛЮЧИ (ПОНЕ ПО ТЪЖНИ ПОВОДИ)

ЕНИУЕЙЙЙЙ ЛОВВВ ЮЮЮЮ

ЕНДЖОЙЙЙЙ

*Милица*

Главата ми беше каша. Бях загубена в спомени. Спомнях си. Наистина си спомнях всичко до най-малкият детайл и Бранимир помнеше също. Чувствах се особено. Определено бях по-спокойна и определено се чувствах...по-силна може би. Сякаш в мен отново имаше някакъв зародиш на живец. Бях щастлива просто да лежа в обятията му и да си спомням за живота ни преди всичко да отиде по дяволите. Имах приятели, семейство, бляскава кариера. Имах всичко, а сега...сега нямах нищо. Семейството ми беше разпокъсано – половината бяха тук преродени, а други...други не знаех къде бяха. Трети пък...трети окончателно загубих. Докоснах корема си, галейки го точно както правех преди, но там...там нямаше нищо вече. Може би грешката беше моя, че не казах на никого тогава, най-вече на Бранко, но толкова много исках да го изненадам за рожденият му ден с новината. Още повече че знаех колко много искаше второ дете. Не искаше Руши да израсне сам, не искаше да бъде егоистичен.

От една страна се радвах, че бях останала без телефон след инцидента защото днес беше първи и аз имах злата участ да се родя точно днес. Честно казано никога не съм чувствала този ден като мой рожден ден. Мразех тази дата дори и вече знаех защо. Тази дата не беше моя, а единадесети май беше. Затова и с Бранимир не си честитихме. Не беше редно особено след като и двамата помнехме. Беше леко плашещо честно казано. Два живота ми се сливаха, а раната от предишният все така продължаваше да бере. Все още ме болеше и заради това, че Бранимир не ми вярваше през всичките тези месеци, но не можех и да му се сърдя вече. Беше му трудно точно толкова колкото и на мен просто той беше заключил всичко в себе си, защото той беше от хората които мислеха че ако не говорят за проблемите си - то те изчезват. Че ако ги пренебрегваш и фокусираш върху нещо друго ще ги изпъдиш. Беше му трудно знаех това. Виждах го и сега. Видях го и сутринта когато го намерих заспал на дивана и с полу-празна бутилка на масата. Но не това беше важното. Важното беше че всичко се беше навързало вече. Всички онези неща, които когато отидох до дома ми разказваха че сме говорили с Бранко, дежа вюто, сънищата, всичко. А дежа вюто...беше плашещо колко много идентични моменти имахме в двата живота. И всичко е било пред нас още преди години...ако бях повярвала още преди години...само ако бях повярвала още тогава сега вече щяхме да бъдем при сина си.