Е, СЪРАТНИЦИ, ЕТО Я И НОВАТА ГЛАВА. НЕ СМЕЯ ДА КАЖА НИЩО ДРУГО, ЗАЩОТО НЕ ИСКАМ ДА СПОЙЛВАМ, НОООООООО ДААААА
НАДЯВАМ СЕ ДА ВИ ХАРЕСА И АКО Е ТАКА ЗНАЕТЕ КАКВО ДА ПРАВИТЕ - ИСКАМ ВОТОВЕ И КОМЕНТАРИ ТАКА КАКТО УЧЕБНАТА ГОДИНА ЗАПОЧНА, А АЗ ВЕЧЕ СЪМ НА НУЛЕВ КАПАЦИТЕТ НА ЕНЕРГИЯ
ЕНИУЕЕЕЙЙ ЛОВВВ ЮЮЮЮ
ЕНДЖООООЙЙЙ
*Бранимир*
Главата ме болеше. Картина след картина се сменяха пред очите ми още от бебе, та до възрастен. Чувствах се странно. Сякаш парче след парче пъзел се нареждаха в мен, всяко следващо връщащо живота у мен. Бавно по бавно, частичка по частичка светлина, а лентата пред очите ми продължаваше да се върти. Виждах себе си, виждах Милица, виждах...синът ни. Беше странно нещо. С всяка следваща картинка, спомен все повече сетива у мен се отключваха.
До носът ми достигна миризма на дим. Мисля, че чувах и сирени в далечината.
- Бранимире? – женски глас изпъшка до мен. Разпознах този глас. Бих го разпознал на всякъде. Този нежен, но същевременно гърлен изтормозен от пеене глас. Исках да отворя очи, кълна се, наистина исках но не можех. Спомените не спираха. Жужаха в главата ми, не стихваха. Ставаха все повече и повече. Минаха по-бързо пред очите ми, за части от секундата сякаш. Но защо пъшкаше? Жено, на сватбата ни сме. Не пъшкай. После ще пъшкаш. Като си отидем в хотелската стая.
- Бранимире, събуди се! - вече не пъшкаше, а плачеше. Беше почти на прага на истерията. Какво се случваше, jebote? – Не смей да ми го връщаш, глупако! Тъкмо те намерих отново!
Намери ме отново?
Картината се смени отново. Вече нямаше и следа от забавата. Навсякъде около мен имаше тела. Подът беше покрит с тях.
- Милица! - светът се срина в краката ми щом видях куршумите които полетяха към нея. Не! Не! Забавих крачка и залитнах щом остра болка разпори корема ми веднъж, после още веднъж, но не обърнах внимание нито на болката, нито на кръвта която шуртеше от раните.
Хаос. Наоколо цареше хаос. Хора пищяха, други бяха покапали мъртви.
- Не, не. – приземих се на колена до нея, игнорирайки болката която беше сковала тялото ми. Придърпах я в ръцете си и сложих ръка върху корема ѝ, за да спра поне малко кръвта, а от очите ми се стичаха сълзи.
YOU ARE READING
Хищна птица (ВИС-3 №6; №7)
RomanceКнига 6 от поредицата "ВИС-3" Не е задължително да сте чели останалите, за да четете тази. Животът винаги заема неочаквани обрати. Никога нищо не е сигурно и каквото трябва да се случи - ще се случи независимо дали го искаме или не. Бранимир никога...
