Да обичаш Адеми ("Да обичаш врага")

Глава 3 - Що за похитител беше това?

 ДА, ДА И АЗ ВИ ОБИЧАМ И АЗ. 

НАДЯВАМ СЕ ГЛАВАТА ДА ВИ ХАРЕСА И АКО Е ТАКА ЗНАЕТЕ КАКВО ДА ПРАВИТЕ - ИСКАМ ВОТОВЕ И КОМЕНТАРИ, ТАКА КАКТО КАКА ВИ АДИ НЕ ЗНАЕ ЩО ЗА ПОХИТИТЕЛ ИСКА ДА ВЪРНЕ ЖИВЕЦА ВЪВ ЖЕРТВАТА СИ, ХД

ЕНДЖООООЙ!

*Ардиан*

Не знам какво не беше наред с мен. Поради някаква причина дъщерята на Сарафов беше в леглото ми, все още беше жива и невредима вместо отдавна да съм я убил и да съм му я изпратил на части и да съм си решил проблемите. Не знам дали се дължеше на простият факт, че бях мъж, хетеро мъж, а тя беше жена, при това не зле изглеждаща жена или нежеланието ѝ за живот ми убиваше наистина желанието да я убия, но тя все още дишаше и това нямаше да се хареса на баща ми и трябваше да измисля наистина нещо. Баща ѝ беше отговорен за смъртта на брат ми, а Канунът задължаваше да се пролее още кръв и аз бях длъжен да изпълня този закон нищо че малката Сарафова не беше отговорна. Око за око. Само че трябваше да намеря друго око. Баща ми не знаеше, че тя беше тук и това ми даваше известна преднина докато измисля по-добър план, защото наистина нещо ми пречеше да я убия и това ме изкарваше извън кожата ми. Не знам колко време стоях под душа в опит да измисля някакъв изход от тази ситуация, но когато най-накрая излязох тя беше все още тук.

- За момент помислих, че си се удавил вътре.

- Ще ти се. – озъбих ѝ се.

- Всъщност, не съвсем, защото ако ти умреш аз ще остана завинаги тук в изгнание, а май те предпочитам пред другите. С теб поне си говорим.

- Мхм. – измучах в отговор. Облякох се, като дори не ми пукаше че тя беше в стаята. В крайна сметка аз си бях вкъщи и можех да правя каквото си искам.

- Така и не разбрах името ти.

- Защо ти е толкова важно?

- Защото иначе трябва да продължа да те наричам „похитител".

- Ардиан. – казах с половин уста.

- Не си особено любезен за домакин.

- Бъркаш се, ако мислиш че си ми на гости. Тук си докато не измисля какво ще те правя.

- По принцип бих казала да ме върнеш вкъщи, но честно казано не изгарям от желание да се връщам в София.