Да обичаш Адеми ("Да обичаш врага")

Глава 20 - Очаквай изненада

АЗ КАТО ВИ КАЗВАМ, ЧЕ МУЗАТА Е НАЙ-ПОСЛУШНА КОГАТО СТИГНА ДО ДРАМАТА ВИЕ НЕ МИ ВЯРВАТЕ, ХД.

НАДЯВАМ СЕ ГЛАВАТА ДА ВИ ХАРЕСА И АКО Е ТАКА ЗНАЕТЕ КАКВО ДА ПРАВИТЕ, СЪРАТНИЦИ - ИСКАМ ВОТОВЕ И КОМЕНТАРИ ТАКА КАКТО НИКОЙ НЕ ОЧАКВА ТОВА КОЕТО ЩЕ СЕ СЛУЧИ ТУК *ЗЪЛ СМЯХ*
И ТАКА КАКТО ДЪЛЖА РИЗА НА ГОСПОЖАТА ПО АНГЛИЙСКИ, ЗАЩОТО БЕЗ ДА ИСКАМ Ѝ КАЗАХ САРАФОВА, ХД

ЕНИУЕЙЙЙ ЛОВВВ ЮЮЮЮ

ЕНДЖОЙЙЙЙ

*Ардиан*

Взирах се. Просто се взирах в него и се опитвах да разбера дали бях чул правилно или мозъкът ми си правеше някакви ебавки с мен. Надявах се да е второто, мамка му, молех се да е второто, защото иначе щях да го убия. На място. Едно движение на ръката ми беше нужно за да го направя.

- Няма да се оженя за нея.

- Ще се ожениш, не подлежи на коментар. Ще бъде добре и за двете семейства и най-вече ще имам наследник.

- Няма да се оженя за Самира.

- Забавно е че си мислиш че реално имаш избор.

- Следващата госпожа Адеми ще е само една и определено няма да бъде Самира! Нейното име е Аделина!

- Не ми се противопоставяй!

- А, ти не се опитвай да контролираш живота ми! Почти на тридесет и пет съм! Достатъчно голям съм да избирам за кого ще се женя!

- Чаках те достатъчно дълго време! Ще се ожениш за Самира и ще ѝ направиш бебе!

- Не, няма да стане! Ако ще се женя, ще се оженя само и единствено за Аделина! – това беше последното нещо, което казах преди да излетя от офиса на баща ми и да тресна вратата след себе си.

...

*Аделина*

Не можех да се фокусирам в работата. Ардиан все още не ми беше звънял, а вече беше три часа следобяд. Минаваше дори.

- Ади, ела да пушиш при нас! – една колежка се провикна щом ме видя, но аз посочих с поглед че отивах за кафе.

- Дай едно от моето. – поръчах си от моето кафе и приготвих дребни на момчето. Потропвах с нокти по бара докато той пресипваше кафето ми в друга, по-висока чаша, а после доливаше с мляко догоре. Даде ми и късметче и аз се усмихвах, когато се сетих за онзи ден на морето с децата, когато моят красавец хакна късметчетата. Този обаче не беше модернизиран от Ардиан и си беше най-обикновено късметче, което гласеше „Очаквай изненада". Направих гримаса, защото беше тъпо и го прибрах в задният си джоб преди да отида при колежките.