Да обичаш Адеми ("Да обичаш врага")

Глава 32 - Липсваше ми

ТЪЖНО МИ Е ДА ГО КАЖА, НО ТОВА Е ПРЕДПОСЛЕДНАТА ГЛАВА ПРЕДИ ЕПИЛОГА. ДА, СВЪРШИ ДОСТА БЪРЗО, НО НЕ ИСКАМ ДА РАЗВОДНЯВАМ ОЩЕ СЮЖЕТА, СЪРАТНИЦИ, И ОПРЕДЕЛЕНО СЪМ ДОВОЛНА ОТ МЯСТОТО НА КОЕТО ЩЕ СЛОЖИМ КРАЙ НА ТАЗИ ИСТОРИЯ. 

НАДЯВАМ СЕ ГЛАВАТА ДА ВИ ХАРЕСА И АКО Е ТАКА ЗНАЕТЕ КАКВО ДА ПРАВИТЕ - ИСКАМ ВОТОВЕ И КОМЕНТАРИ, ТАКА КАКТО БЯХМЕ ДОБРИЧКИ И ОНАЗИ СЦЕНА ВЕЧЕ ОФИЦИАЛНО НЕ МОЖЕ ДА БЪДЕ ВКАРАНА НИКЪДЕЕЕЕ

ЕНИУЕЙЙЙ ЛОВВВ ЮЮЮЮЮ

ЕНДЖОЙЙЙЙ

*Ардиан*

Аделина проспа целият път до тях и бях благодарен за това, защото успя да се успокои достатъчно че да заспи. Не я държах само докато излитахме, но в момента в който вече можехме да свалим предпазните колани отново я сложих в скута си. Никой не говореше по време на полета – нито аз, нито баща ѝ, нито майка ми. Никой. Беше настъпила мъртвешка тишина, а когато Сарафа паркира пред тях аз отново бях с Аделина на ръце и на вратата бяхме посрещнати от майка ѝ.

Не разбрах какво каза, но съдейки по облекчението в гласа ѝ явно се радваше да я види. Сарафа каза нещо на жена си, а аз се обърнах към него щом пристъпих прага на къщата им.

- Къде е стаята ѝ?

- На втория етаж в дъното на коридора.

Кимнах в отговор и я понесох нагоре, като баща ѝ ме последва.

- Може ли? – посочих с поглед към затворената врата и той побърза да ми асистира. Положих я нежно и внимателно на леглото и събух обувките ѝ, а тя въздъхна в съня си.

- Благодаря ти. – усетих тежка мъжка ръка на рамото си и се обърнах.

- За какво? – взрях се питащо в очите на Сарафа

- За това, че върна дъщеря ми. С майка ѝ никога няма да можем да ти се отблагодарим.

- Никога не бих я оставил.

- Гладен ли си? Ако искаш слез долу.

- Не, благодаря. Ще остана при нея, не искам да я оставям сама.

- Ти си добро момче, синко. Съжалявам за всичко – потупа ме по рамото, а това...това докара някакво странно топло чувство у мен и не знаех как да реагирам. Синко...не го чувах често, особено от устата на мъж и това че именно бащата на Аделина го каза поради някаква причина значеше много за мен.