Да обичаш Адеми ("Да обичаш врага")

Глава 24 - Задава се война

СЪРАТНИЦИ, СЛЕДВАЩИТЕ НЯКОЛКО ГЛАВАИ (ВКЛЮЧИТЕЛНО) И ТАЗИ ЩЕ БЪДАТ ЕДНА ИДЕЯ ПО-КРАТКИ ОТ ТОВА, НА КОЕТО СТЕ СВИКНАЛИ, НО ТОВА Е ПОРАДИ ПРОСТАТА ПРИЧИНА ЧЕ ЩЕ ИМАТЕ ПОВЕЧЕ ГЛАВИ ПО ТОЗИ НАЧИН И НЯМА ДА БЪДЕ ПРЕТУПАНО В НЯКОЛКО ГОЛЕМИ. СМЕТНАХ, ЧЕ ТОЗИ ВАРИАНТ Е ПО-ДОБЪР.

НАДЯВАМ СЕ ТАЗИ ГЛАВА ДА ВИ ХАРЕСА И АКО Е ТАКА, ЗНАЕТЕ КАКВО ДА ПРАВИТЕ - ИСКАМ ВОТОВЕ И КОМЕНТАРИ, ТАКА КАКТО СЕ ЗАДАВА ВОЙНА, ХД.

ЕНИУЕЙЙЙЙ ЛОВВВ ЮЮЮЮЮ

ЕНДЖОЙЙЙЙ

*Аделина*

Не мисля, че някога съм виждала Ардиан толкова бесен. Въртеше телефонен разговор след телефонен разговор, а лютата албанска реч ставаше все повече и повече с всеки следващ докато аз просто седях на дивана с цигара в трепереща ръка и не можех да осмисля случилото се. Старата мафиотска заплаха бе от ясна по-ясна и ме беше страх, мамка му. Наистина ме беше страх. Бях видяла некролозите само веднъж, но и този един път бе напълно достатъчен че да се запечатат в съзнанието и макар и да не разбирах албански снимките, имената и продължителността на живота ни бяха достатъчни че да навържа две и две. Ардиан затвори телефона за пореден път, мърморейки нещо което разпознах като псувня и се обърна към мен.

-    Отиваме до Тирана. – тези три думи накараха всичко да ми се преобърне.

-    Какво?

-    Смятам да реша това веднъж за винаги. Звъннах на пилота, ще ни чака на летището. Хайде.

-    Но –

-    Няма „но", Аделина. Омръзна ми. Отиваме да реша това веднъж завинаги. Идваш с мен, защото не възнамерявам да те оставя тук сама. Хайде, тръгвай.

...

Нямаше да излъжа, ако кажех че изобщо не ми харесваше идеята да бъда тук. Знаех, че Ардиан ме пазеше, но това не пречеше на гадното чувство в стомаха ми. Пътят до тях ми се стори ужасно дълъг, а телефонните разговори на Ардиан продължаха и докато хвърчахме по пътищата в Тирана не можех да не се чувствам като в някой гаден мафиотски филм. Животът ми винаги е бил такъв, но именно в този момент осъзнах че да бъдеш жена на мафиот е много по-гадно отколкото дъщеря на такъв. Спряхме пред една голяма къща и Ардиан излетя от колата докато аз...аз предпочитах да си остана тук или да излетя също, но в обратната посока. Въпреки това преглътнах страха си поне дотолкова че да отворя вратата и с подвита опашка да изляза.