Да обичаш Адеми ("Да обичаш врага")

Глава 10 - Хайде да лудуваме

НЕ, СЪРАТНИЦИ, НЕ СЪНУВАТЕ, ХД. КАКА ВИ НОСИ ОЩЕ ЕДНА ГЛАВА ЗА ДНЕС И СЕ НАДЯВАМ ДА ВИ ХАРЕСА, ЗАЩОТО МИ Е ЕДНА ОТ ЛЮБИМИИТЕЕЕЕ. 

АКО ТОВА Е ТАКА ЗНАЕТЕ КАКВО ДА ПРАВИТЕ - ИСКАМ ВОТОВЕ И КОМЕНТАРИ, ТАКА КАКТО КАКА ВИ АДИ СЕ ИЗЧЕРВИ НЕ ВЕДНЪЖ , А ЦЕЛИ ДВА ПЪТИ И ТЯ НЕ СПИРА ДА ИЗНЕНАДВА БАТКО ТИ АРДИАН, ХД. 

ЕНИУЕЕЙЙ ЛОВВВ ЮЮЮ

ЕНДЖООООЙ!

*Аделина*

Усещах погледът му върху мен докато се обличах и се усмихнах. Размърдах ханш, за да побера задника си в тясната рокля, а неговите очи заблещукаха палаво и се оттласна от стената. Извади ръцете си от джобовете когато бе достатъчно близо че да ме прегърне. Облегна брадичка на рамото ми, а аз се отпуснах върху него. Гледахме се в огледалото и двамата имахме усмивки на лицата си.

- Красива си. Много. – промълви и моята усмивка се разрасна още повече. – Истински късметлия съм да те имам. Другите могат само да ми завиждат. – целуна рамото ми.

- Подобно. Отиваме си.

- Мхммм.

Без дори да му казвам намери ципа на роклята ми и го закопча догоре.

- Нямам търпение да сваля тази рокля от теб.

- Довечера.

- Довечера е след адски много време.

- Като малките деца си. Ако се и затръшкаш ще те призная.

- Аз съм сериозен мъж почти на тридесет и пет години, къде ме виждаш да се тръшкам?

- Ако тропнеш с крак ще изляза без бельо.

Видях колебанието в очите му макар и да беше за няколко секунди само.

- Не. – поклати глава. – Това може да се случи и без да тропам с крак.

- Няма как. – този път аз бях тази, която поклати глава и това го накара да вирне вежда в моя посока.

- Искаш ли да видим?

- Хайде. – предизвиках го и той само това и чакаше. Останах смаяна, когато просто клекна и те паднаха в краката ми.

- И какво казваше, а? – гледаше ме възможно най-нахално и аз прехапах устни. Накарах го да се подсмихне когато сама пристъпих извън бялото дантелено бельо, а той ги взе и ги мушна в джоба си. – Сега за наказание наистина ще ходиш цял вечер без бельо.